О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 20.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 578 /2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Д. Д. от гр. Б., Р. срещу решения на Апелативен съд – Варна по гр. д. № 512/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия на съдебни решения на състави на ВКС и ВАС.
Ответниците З. С. Д., С. Д. К. и А. Д. К., всички от гр. В., не са взели становище по касационната жалба.
След проверка, касационният съд установи следното:
Апелативен съд – Варна, с въззивно решение от 06. 01. 2009 г. по гр. д. № 512/2008 год. е отменил решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2303/2006 г. и отхвърлил предявените от Д. Д. срещу З. Д. , А. К. и С. К. искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за солидарното им осъждане да върнат на ищеца сумата 30 000 щатски долари, получена от техния наследодател Д без основание и да заплатят по чл. 86 ЗЗД сумата 6 633 щатски долари, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 29. 6. 2005 г. до предявяване на иска на 20. 12. 2006 г.. Въззивният съд е постановил решението си за отхвърляне на иска на Д. , като е приел, че той е дал на наследодателя на ответниците сумата 30 000 щатски долари по разписка от 24. 12. 2001 год., която сума е била възстановена на ищеца от наследодателя на ответниците Д с разписка от 10. 8. 2002 г., подписана от ищеца.
В изложението за допускане на касационно обжалване на въззивното рвешение, жалбоподателят Д. твърди, че апелативният съд се е произнесъл по определящ за спора, материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Самото изложение обаче не съдържа фактически и прави доводи за конкретния правен въпрос, решен в противоречие с практиката на касационния съд и при неточно прилагане на закона. Сочат се процесуални нарушения на въззивния съд относно преценката на доказателствата и конкретно на доказателствената сила на частните документи, но тези нарушения, доколкото са налице, могат да се обсъждат при проверката за правилност на въззивното решение при вече допусната касация, а не като основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това, доводите за доказателствената стойност на разписката от 10. 8. 2002 г. за връщане на сумата на ищеца от наследодателя на ответниците, важат и за разписката от 24. 12. 2001 г., на която се основава претенцията на ищеца. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят твърди също, че въззивното решение е необосновано и е в нарушение на материалния закон, които обстоятелства са извън преценката по искането за допускане на касация. Твърдението, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС е изцяло необосновано, не са изложени никакви съображения по този въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06. 01. 2009 г. по гр. д. № 512/2008 г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на Д. Д. от гр. Б., Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: