О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр. София, 28.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 627 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. Я. А., чрез адв. Н. И. срещу решение от 07.01.2010 г. по гр.дело № 2202/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено решение от 20.02.2008 г. по гр.дело № 5228/99 г. на СРС в частите както следва – 1. в частта, с която са определени сумите за уравняване на дяловете по уважената претенция по чл.288,ал.2 от ГПК/отм./, 2. в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Д. А. и А. Д. Д. по чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от по 2 194 лв. обезщетение за ползване на процесния апартамент и вилен имот за периода 22.06.2003 г. до 22.06.2006 г., 3. в частта, с която са уважени претенциите по чл.30,ал.3 от ЗС на М. Я. А. за сумата над 3945 лв. Със същото решение вместо отменените части е определена на осн.чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ стойността за уравнение на дяловете, която жалбоподателката следва да заплати на съделителите М. Д. А. и на А. Д. Д. по 15 462.83 лв. за поставения й в дял апартамент, находящ се в гр. С., ж.к.”Д” бл.12,вх. В, ет.8, съответно е осъдена жалбоподателката да заплати на М. Д. А. и на А. Д. Д. на осн.чл.31,ал.2 от ЗС по 2 194 лв. обезщетение за ползване на процесния апартамент № 67 за периода от време от 22.06.2003 г. до 22.06.2006 г. и сумата по 201.33 лв. обезщетение за ползване на застроено дворно място от 1200 кв.м. извън регулация, находящо се в с. М. извор, махала „Х”, община Я. с построените в него едноетажна жилищна сграда и масивен гараж за периода от 22.06.2003 г. до 22.06.2006 г. и е отхвърлена претенцията на жалбоподателката М. А. по чл.61,ал.2 от ЗЗД срещу М. Д. А. и А. Д. Д. за извършени подобрения в процесния апартамент № 67, находящ се в гр. С. и дворно място от 1200 в с. М. извор за периода 2004-2005 г. в апартамента и 1998 г. – 2005 г. за вилния имот за сумата по 55 лв. срещу всяка една ищца.
Жалбоподателката излага доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос по приложното поле на чл.288,ал.5 от ГПК/отм./ и по-точно към кой момент следва да се определи пазарната оценка на делбения имот – дали към момента на постановяване на решението по извършване на делбата пред районния съд или към момента на постановяване на решението от въззивния съд при подадена въззивна жалба, само в частта му относно оценката на делбения имот. Според жалбоподателката този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.9 от ППВС№ 4/30.10.1964 г., според която пазарната цена на делбения имот се определя към датата на влизане в сила на решението по извършване на съдебната делба.
Жалбоподателката се позовава и на правния въпрос по приложението на чл.31,ал.2 от ЗС и по-точно за наличието на предпоставките, предвидени в чл.31,ал.2 от ЗС за основателност на исковата претенция – ползване на вещта само от единия от съсобствениците за свои лични нужди и лишаване на съсобственика от възможността да ползва съсобствената вещ съобразно правата му, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 721/28.10.92 г. по гр.дело № 580/92 г. I г.о.на ВС и от значение ли е факта ползващия самостоятелно съсобствената вещ съсобственик дали пречи и осуетява възможността на останалите съделители да ползват съсобствената вещ, който е решен в противоречие със съдебната практика – Решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС I г.о.
Жалбоподателката счита, че правния въпрос по приложното поле на чл.31,ал.2 от ЗС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата М. Д. А. и А. Д. Д., чрез адв. Ц. М. са изразили становище за липса на предпоставките за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу въззивното решение на Софийски градски съд, в частта му, с която се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл. 31,ал.2 от ЗС и е осъдил М. Я. А. да заплати на М. Д. А. и А. Д. Д. по 201.33 лв. обезщетение за ползване на застроено дворно място от 1200 кв.м., находящо се в с. М. извор, махала „Х”, община Я. с построените в него едноетажна жилищна сграда и масивен гараж за периода 22.06.2003 г. до 22.06.2006 г. Процесуално недопустима е и касационната жалба в частта й, с която е обжалвано въззивното решение на СГС в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл.61,ал.2 от ЗЗД, предявена от М. Я. А. срещу М. Д. А. и А. Д. Д. за извършени подобрения в апартамент № 67, находящ се в гр. С., ж.к.”Д” ,бл.12, ет.8 и дворно място от 1200 кв.м. в с. М. извор, , м.”Х” за периода 2004-2005 г. за апартамента и 1998-2005 г. за вилния имот за сумата по 55 лв. срещу всяка ищца. В посочените части на възивното решение обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което същото не подлежи на касационен контрол на осн.чл.280,ал.2 от ГПК. Касационната жалба в същите части следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
В останалата част касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Производството по делото е делбено във фазата по извършване на делбата.
С решение от 20.02.2008 г. по гр.дело № 5228/99 г. на Софийски районен съд е поставен на осн.чл.288,ал.2,вр.ал.6 и 7 от ГПК/отм./ в дял на М. Я. А. апартамент № 67, находящ се в гр. С. ж.к.”Д”, бл.2,вх. В, ет.8, ап.67 със застроена площ от 59.41 кв.м. и принадлежащото му избено помещение от 2.69 кв.м. и 0.952% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е постановено М. Я. А. да заплати на М. А. и А. Д. по 10 167 лв., ведно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението.
Пред въззивния съд е обжалвано първоинстанционното решение на СРС от 20.02.2008 г. гр.д. № 5228/99 г. от съделителките – сега ответници по касационната жалба М. А. и А. Д. само в частта му относно определената пазарна стойност на възложения имот – процесния апартамент. Съдът е приел, че пазарната цена на процесния апартамент към 2009 г. е в размер на 92 777 лв., като е възприел становището на вещи лица по назначена тричленна СТЕ.
Прието е от съда, че на жалбоподателката М. А. са връчени две телеграми от М. А. и А. Д. , с които последните две поискали от жалбоподателката да им заплаща по 35000 лв./неденом.лв./ за ползване на процесните имоти – апартамента и вилата. Прието е, че жалбоподателката А. отговорила с други телеграми, с които заявила, че имотите са придобити с извънсемейни средства и претенциите са неоснователни. Прието е от съда, че жалбоподателката е ползвала процесните имоти лично за себе си за времето от 13.04.99 г. до 21.02.2006 г.
С оглед на така установените факти съдът е приел, че пазарната цена, при която следва да се определят сумите за уравнение на дяловете на съделителите е тази съобразно изслушаното заключение на тричленната СТЕ пред въззивния съд. Като е съобразил квотите от съсобствеността на всеки от съделителите съдът е постановил жалбоподателката да изплати на всяка от ответниците по жалбата М. А. и А. Д. по 15 462.83 лв.
По предявения иск с пр.осн.чл.31,ал.2 от ЗС съдът е приел, че жалбоподателката М. А. и ответниците по жалбата А. Д. и М. А. са съсобственици на процесния апартамент и дворно място, с построената в него жилищна сграда и гараж в с. М. извор. Прието е, че имотите са ползвани лично само от жалбоподателката за процесния период от време, че ответниците по жалбата са я поканили да им изплаща обезщетение за това, че ги е лишила от ползването им. Периода от време за който съдът е приел, че претенцията е основателна е от 22.06.2003 г. до 22.06.2006 г., като за времето преди началния момент съдът е приел, че претенцията е погасена по давност в какъвто смисъл е било направено и възражение от жалбоподателката. С оглед на тези съображения съдът е уважил претенцията по чл.31,ал.2 от ЗС на всяка от ответниците по жалбата за сумата от по 2 194 лв. обезщетение за ползване на процесния апартамент.
По първия правен въпрос доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК са неоснователни. Съдът е приел, че действителната стойност на процесния апартамент следва да се определи по пазарната му цена към момента на приключване на устните състезания съобразно заключението на съдебната експертиза, изслушана пред въззивния съд. Правният въпрос, решен от въззивния съд не противоречи с т.9 от ППВС № 4/64 г., тъй като тази точка е отменена с ППВС № 1/89 г. – раздел I, т. 2.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по втория правен въпрос по приложението на чл.31,ал.2 от ЗС. С решение № 721/28.10.92 г. по гр.д. № 580/92 г. на I г.о. на ВС е застъпено становище, че когато общата вещ се ползува само от един от съсобствениците той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Прието е, че ако ползуващият съсобственик отговори, че предоставя ползуването на общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и той откаже обезщетение не се дължи.
С решение № 163/20.03.2002 г. по гр.дело № 622/2001 г. на ВКС на I г.о. е изразено становище, че съсобственикът дължи обезщетение на другия съсобственик само, когато го лишава от ползата от общата вещ. Поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираните решения на състави на ВКС, тъй като по всяко от тях хипотезите са различни от настоящата и с оглед на това и решаващите правни изводи на съда по предявените искове с пр.осн.чл.31,ал.2 от ЗС са различни.
Съдът намира, че не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения правен въпрос по приложното поле на чл.31,ал.2 от ЗС. Това основание е налице, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос ще е от значение за развитието на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 31,ал.2 от ЗС е ясна, пълна и непротиворечива, и не се нуждае от тълкуване. По приложното й поле е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СГС в обжалваните му части.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата М. Д. А. и А. Д. Д. следва да се присъди на осн.чл.81 от ГПК сумата 500 лв. разноски за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане, подадената касационна жалба от М. Я. А. от гр. С., ж.к.”Д”, бл.12, вх. В, ап.67, като процесуално недопустима в частта й срещу решение от 07.01.2010 г. по гр.дело № 2202/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл. 31,ал.2 от ЗС и е осъдил М. Я. А. да заплати на М. Д. А. и А. Д. Д. по 201.33 лв. обезщетение за ползване на застроено дворно място от 1200 кв.м., находящо се в с. М. извор, махала „Х”, община Я. с построените в него едноетажна жилищна сграда и масивен гараж за периода 22.06.2003 г. до 22.06.2006 г. и в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл.61,ал.2 от ЗЗД, предявена от М. Я. А. срещу М. Д. А. и А. Д. Д. за извършени подобрения в апартамент № 67, находящ се в гр. С., ж.к.”Д” ,бл.12, ет.8 и дворно място от 1200 кв.м. в с. М. извор, м.”Х” за периода 2004-2005 г. за апартамента и 1998-2005 г. за вилния имот за сумата по 55 лв. срещу всяка ищца.
Не допуска касационно обжалване на решение от 07.01.2010 г. по гр.дело № 2202/2008 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
Осъжда М. Я. А. от гр. С. ж.к.”Д”, бл.12,вх. В, ап.67 да заплати на М. Д. А. и А. Д. Д. и двете с адрес гр. С. кв. „О” бл.56, ет.16, ап.61 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от М. Я. А. в указаната й част. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: