Определение №816 от 14.12.2012 по ч.пр. дело №802/802 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 816

София, 14.12.2012 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 802 по описа за 2012 год. За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], София срещу Определение № 2356/23.10.2012г. по въззивно частно гражданско дело № 625/2012г. на Благоевградския ОС.
С определението, произнасяйки се по реда на чл.420,ал.3 ГПК въззивният съд е потвърдил определение № 1029/19.06.2012г. по частно гражданско дело № 589/2012г. на Районен съд Петрич, с което е спряно, на основание 420,ал.1 ГПК, незабавното изпълнение на издадена по чл.417,т.9 ГПК в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
В частната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на въззивния акт. Като основание за допустимост на касационния контрол по обуславящия въпрос „необходимо ли е съдът да издава нарочен акт, с който да установи, вече настъпило с подаването на възражението спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК“ касаторът сочи разпоредбата на чл.280,ал.1, т.2 и 3 ГПК. Съображения във връзка с твърдението за недопустимост на определението не са изложени.
Отговор на частната жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, но е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.420 ал.1 във вр. с чл.417 т.9 ГПК, постановено по искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Възможността за обжалване на определението, предвидена в чл.420 ал.3 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Извън изложеното, предвидената в чл.420 ГПК възможност за спиране на изпълнението като последица на възражението по чл.414 ГПК – чрез представяне на надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 ГПК – не се отнася за актовете по чл.419 т.9 ГПК. Основание за този извод е лимитативното изброяване в ал.1 чл.420 ГПК. Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК, с депозирането на възражение настъпва и спиране на принудителното изпълнение ex lege. Нарочният акт на районния съд за спиране не съставлява определение по чл.420 ГПК подлежащо на самостоятелен контрол, а по-скоро, констатация на обстоятелството, че е налице валидно постъпило възражение, което е предпоставка за спиране на изпълнението.
Необжалваемостта на определението на СГС обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 предл. 2 ГПК.

Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Определение № 2356 от 23.10.2012г. по въззивно частно гражданско дело № 625/2012г. на Благоевградския ОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top