О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София 16.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дeсети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1949 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.И. И. срещу решение № 107 от 14.11.13г., постановено по в.гр.дело № 256/13г.на Бургаския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 122 от 22.03.13г.по гр.дело № 1962/12г.на Бургаския окръжен съд. С него е осъдено [фирма] да заплати на И. А. Г. сумата от 18 800 евро,платена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 26.04.10г.,ведно със законната лихва от 8.10.12г.до окончателното изплащане.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:дължи ли се връщане на платеното капаро по предварителен договор,когато договорът е развален по вина на купувача; трябва ли да се приеме за виновно неизпълнение на сключен предварителен договор неплащането в срок на договорената продажна цена; има ли значение за правилното решаване на спора по чия вина е прекратен договора и може ли виновната за прекратяване на договора страна да черпи права от неправомерното си поведение.Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба И. Г. чрез пълномощник адв.М. З. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 26.04.10г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот,находящ се в [населено място],кв.С., за сумата 27 000 евро.В т.2 страните се уговорили сключване на окончателния договор да се извърши след освобождаването на процесния апартамент от ипотека, задължение за което е поело ответното дружество.Съдът е приел за безспорно по делото,че при сключване на договора ищцата е платила сумата 20 000 евро,както и че не е сключен окончателен договор и не е заплатен остатъкът от цената на имота в уговорения в договор срок – 30.07.2010г.Направен е извод,че сключеният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот е едностранно развален от Г.,с връчване на нотариалната покана на ответното дружество и отказа на представителя му да сключат такъв,материализиран в представения пред нотариуса „отговор на нотариална покана”.Съгласно чл.88 ал.1 ЗЗД развалянето но договора има обратно действие,поради което ответникът дължи на ищцата връщане на получената сума,част от която /1200 евро/ й е възстановил.По изложените съображения е уважен предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало основание.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая касаторът не е посочил,нито е приложил съдебни решения, за да обоснове посоченото основание.Формулираните в изложението въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд.Това е така,тъй като не е приета такава фактическа обстановка,за каквато сочат поставените въпроси.В мотивите си въззивният съд е изложил съображения,че релевантните към спора въпроси,които е следвало да бъдат установени във връзка с предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД са следните: сключен ли е между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот; развален ли е предварителния договор и платена ли е била претендираната от ищцата сума.Прието е,че не се касае за задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД,а че претендираната сума е част от платената цена и при разваляне на договора се дължи връщането й.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 107 от 14.11.13г., постановено по в.гр.дело № 256/13г.на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.