3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 14.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Е. ВАСИЛЕВА
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело № 647 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „Ю. И ЕФ Д. Б. срещу определение № 7792 от 09.07.2009г. по ч. гр. дело № 3793/2009г. на Софийски градски съд, Брачно отделение, с което се потвърждава разпореждане на СРС, І ГК,40 състав от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1985 по описа за 2009 г. , с което е отхвърлено като неоснователно заявление вх. № 2812 от 12.01.2009 г. от страна на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК за сумата от 5 499,96 лева –главница и 770,83 лева –лихва за периода 15.04.2007 г. до 09.01.2009 г. въз основа на договор за потребителски кредит № FL 235 846 от 15.03.2007 г. и разноски в размер на 228,12 лева срещу Н. П. Н. ЕГН: 6707123220.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Ответната страна не изразява становище.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава разпореждане на СРС от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1985 по описа за 2009 г. , с което е отхвърлено като неоснователно заявление вх. № 2812 от 12.01.2009 г. от страна на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК за сумата от 5 499,96 лева –главница и 770,83 лева –лихва за периода 15.04.2007 г. до 09.01.2009 г. въз основа на договор за потребителски кредит № FL 235 846 от 15.03.2007 г. и разноски в размер на 228,12 лева, въззивният съд е приел, че по подаденото заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК неправилно е внесена държавна такса от 125, 42 лева , която представлява 2 % върху сбора от претенциите за главница и лихва. П. се е на разпоредбата на чл.72 ал.1 от ГПК като част от общите разпоредби на ГПК, според която държавна такса се събира върху всеки един иск поотделно и при това положение и във връзка с чл.12 т.2 от Тарифата за държавните такси, с оглед определения минимум от не по-малко от 25 лева върху всеки един иск дължимата държавна такса възлиза на 135 лева. При това положение заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ал.2 ГПК във вр. с чл.128, т.2 ГПК, с оглед на което и предвид правомощията, които съдът има съгласно чл.411 ал.2, т.1 ГПК, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос е за начина на определяне на държавната такса, която се събира по заявление за издаване на заповед по чл.417 и изпълнителен лист. Твърди се от страна на касатора, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, което се установява от приложените определения на съдилищата. Следователно е налице основание за допускане до касационно обжалване.
По същество на частната касационна жалба настоящият състав на ВКС намира, че същата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение се събира такса в размер 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Под „интерес” по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на няколко претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК вземания интересът се формира от сбора на сумите, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, т. е. от сбора на размерите на всяка от заявените претенции, включени в предмета на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК намира приложение в исковото производство за изчисляване на дължимата държавна такса при предявени кумулативно съединени искове, но не и в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. С оглед разликата между заповедното и исковото производство е направено и разграничението в начина на определяне на държавната такса съгласно чл. 12 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая интересът, за който се иска заповед за изпълнение е в размер 6 270,79 лв. /5 499,96 лв. + 770,83 лв./, поради което дължимата държавна такса е в размер 125,42 лв., която е внесена по сметка на Софийски районен съд.
От така изложеното следва, че определението на Софийски градски съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Като неправилно трябва да бъде отменено и разпореждането на Софийски районен съд и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявлението по същество.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 7792 от 09.07.2009г. по ч. гр. дело № 3793/2009г. на Софийски градски съд, Брачно отделение и разпореждане на СРС, І ГК,40 състав от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1985 по описа за 2009 г..
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на заявлението по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: