О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
гр.София, 24.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3803/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 360 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 338/ 2013 г. С него е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 4803/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от М. В. Н. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 43/ 18.01.2012 г. на директора на ПТП-П.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „вагоноописвач, оператор телекс”; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 277,30 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси длъжен ли е работодателят да посочва критериите за оценка на работниците, между които се извършва подбор и подробно да определи съдържанието на отделните показатели за оценяване. Излага и доводи, че изводът на съда за липса на доказателства за съответствие между поставените на ищцата оценки и показаното от нея ниво на изпълнение на възложената работа, е необоснован и е формиран в противоречие с правилата на логиката. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касация страна М. В. Н. оспорва жалбата като поддържа, че формулираният от касатора материалноправен въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд и няма решаващо значение за изхода от спора.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. Ищцата работила в структурно звено „Гара Разпределителна – П.” на ответното дружество, заемала длъжността „вагоноописвач, оператор телекс”, за която длъжност до 04.11.2011 г. били предвидени 14 щатни бройки. От тази дата бройките били намалени на 12, като работодателят извършил подбор и прекратил трудовото правоотношение с ищцата, която получила най-ниска оценка от назначената комисия. Доколкото оценката касае нивото на изпълнение на възложената работа от ищцата, съдът посочил, че тя трябва да почива на конкретни обстоятелства от трудовата й дейност, каквито не са установени по делото. Представеният по делото протокол за извършен подбор, като оспорен от ищцата частен свидетелстващ документ, сам по себе си не доказва, че поставената й оценката съответства на действителните й качества. Дадената в този протокол оценка „нула” предполага ищцата да не притежава никакви специални знания и умения, необходими за изпълнение на длъжността, което няма как да е вярно, при установения по делото факт, че ищцата е изпълнявала задълженията си на тази длъжност повече от 20 години, не са й налагани дисциплинарни наказания и е получавала задачи да обучава новопостъпили работници. Като допълнителни мотиви съдът е посочил, че работодателят не е доказал при извършването на подбора в него да са били включени всички работници, заемащи длъжността „вагоноописвач, оператор телекс” в съответното структурно звено на работодателя и че не е установено по делото изпълнението на клаузите от действащия колективен трудов договор, които забраняват съкращаването едновременно на членовете на едно семейство и предпоставят съкращаването на щата от липсата на заети на същата длъжност пенсионери или придобили право на пенсия работници.
При тези мотиви в обжалваното решение формулираният от касатора материалноправен въпрос е без значение за крайния изход от спора. Съдът не е обосновал изводите си за незаконност на уволнението със съображения, че работодателят е длъжен преди извършване на подбор да посочи критериите за оценка на съпоставяните работници и подробно да определи съдържанието на отделните показатели за оценяване. Той е отменил уволнението поради това, че (при доказателствена тежест за касатора), делото е останало непопълнено с доказателства за следните факти: че подборът е извършен между всички работници, заемащи съкращаваната длъжност в съответното структурно звено; че дадената от работодателя оценка за ниво на изпълнение на възложената работа съответства на действителните качества на работника; и че са изпълнени изискванията на колективния трудов договор за уволнение при съкращаване на щата. Към тези мотиви на въззивния съд формулираният от касатора материалноправен въпрос няма отношение, т.е. какъвто й отговор да получи той, това би било без значение за крайния изход от спора. А съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по необуславящ въззивното решение въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Що се касае до доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че неправилно в процеса на анализ на доказателствата въззивният съд счел за недоказано поставената на ищцата оценка за нивото на изпълнение на възложената работа да съответства на действителните й качества, те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. При допускане на касационното обжалване могат да се проверяват само правните разрешения, дадени от въззивния съд и то доколкото те са в противоречие с практиката на ВКС, по тях има противоречива практика или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Правилността на проведеният от инстанцията по същество анализ на доказателствата и обосноваността на фактическите й констатации не могат да се проверяват в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не се налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 360 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 338/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: