3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София, 24.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 61/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу Определение № 258 от 02.11.2011 г. по т. д. № 935/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение № 206 от 14.07.2011 г. по в. гр. д. № 307/2011 г. на Видински окръжен съд.
В частната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на определението като неправилно.
Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение съставът на ВКС, І т.о. е посочил, че въззивното решение на Видинския окръжен съд е постановено по търговско дело с цена на исковете под предвидения в нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК минимум, обстоятелство, което го изключва от касационния контрол, поради което подадената срещу него касационна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Определението е правилно.
Производството пред Районен съд-Кула е образувано по иск на [фирма] срещу настоящия касатор с правно основание чл.228 ЗЗД за сумата 4 440 лв., кумулативно съединен с иск по чл.86 ЗЗД за сумата 8 769 лв. При тези фактически данни изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение е направен в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр.2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/21.12.2010 г./.
Доводите на частния жалбоподател, че релевантно за допустимостта на касационния контрол е обстоятелството, че исковото производство се е развило при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията преди изменението му, поради което въззивното решение не било изключено от касационен контрол са неоснователни.
Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства, без тази висящност да е обвързана от законодателя с момента на сезирането на съд с искане за разрешаване на конкретен спор, налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва и преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове под 10 000 лв., е подадена след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. До същия извод е достигнал и предходния тричленен състав на ВКС, ТК, І т.о., което налага постановеното от него определение да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 258 от 02.11.2011 г. по т. д. № 935/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: