1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
гр.София, 25.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2592описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.03.2018. по гр.д.№6105/2017г. На АС София, в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Т. А. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Възззивният съд като е отменил частично първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от Т. Т. иск срещу П. на РБ сумата над 2000 лв. до 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2-ро НК, приключило с оправдателно решение, постановено на 15.02.2011 г. по 12658/2008 г. на СРС, НК, 23 състав, влязло в сила на 26.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2013г.
Със същото решение съдът като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от Т. Т. срещу П. на РБ искове с на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, както следва: за сумата в размер на 30 444,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал преди пенсионирането му и размерът на пенсията за периода от 15.08.2011 г. до предявяване на иска и по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2 593,10 лева – обезщетение за забава на това вземане, считано от 15.08.2013 г. до датата на исковата молба, за сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение на фрактура на крака и сумата в размер на 305,33 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи по договор за полагане на грижи от 30.03.2010 г., както и за сумата от 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи по договор за полагане на грижи от 04.04.2010 г., сключен с Й. К., поради получена от ищеца фрактура на крака, както и за сумата в размер от 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи по договор за полагане на грижи от 05.05.2010 г., сключен с К. М. , поради получена от ищеца фрактура на крака, както и за сумата в размер от 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба
Установено е по делото, че на 22.01.2008 г. е образувано досъдебно производство № 42/2008 г. по описа на Столична следствена служба (ССлС) срещу Т. Т., за това, че на 27.09.2007 г. е осуетил изпълнението на съдебно решение № 54 от 03.04.2007 г. по гр. д. 3561/06 г. на РС – София, а именно забраната да се одближава до жилището и учелището на дъщеря си Г. Т.. Констатирано е, че Т. Т. е привлечен като обвиняем с постановление от 27.06.2008г. по образуваното ДП № 42/2008 по описа на ССлС и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем на 04.07.2008г.
Установено е, че по обвинението срещу ищеца е образувано НАХД 12658/2008 г. по описа на СРС. Пред районния съд са проведени 4 заседания с участието на ищеца. С решение от 15.02.2011 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 НК, като в заседанието от 15.02.2011 г., в което е постановено решението, е отменена и взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“. Констатирано е, че пред втората инстанция е проведено едно заседание с участието на ищеца, след което е постановено решение, с което е потвърдено решението на СРС и то е влязло в сила на 26.07.2011 г.
Установено е също така, че към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил назначен на длъжност главен пожарникар в сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „ПБЗН“ – М., а видно от приетата поделото заповед, служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 15.08.2011 г. по негово искане на основание чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Определената му пенсия е в размер на 409,33 лева, изчислена на база доход от 926,51 лева. На 06.03.2010 г. ищецът е постъпил за лечение в ортопедичното отделение на М. [фирма] – М.. Поставена му е диагноза: „фрактура крусис синистри“. Лечението му се изразявало в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и гипсова имобилизация, която му е препоръчано да носи за период от 60 дни, изписан е на 17.03.2010 г., а в края на 2010 г. е била извършена оперативна намеса за изваждане на поставените фиксиращи винтове.
За да се прецени конкретния размер на обезвредата съдът се е позовал на постановките на задължителната съдебна практика – ТР 3/2005 г. на ВКС по гр.д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС – издадено по въпроси, свързани с приложението на ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), както и ППВС 4/23.12.1968 г. на ВС на РБ, според която понятието „справедливост” по смисъла вложен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а изисква преценка на редица конкретно съществуващи фактори, а именно: а) възрастта и семейното положение на ищеца ; б) взетата мярка за неотклонение за целия период на наказателно преследване – „подписка”, т.е. най-леката; в) цялостният период на наказателното преследване – около три години; г) обстоятелството, че е бил обвинен в престъпление, което не се явява „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; д) конкретните вреди от емоционално и психическо естество. Съобразяваки всички посочени обстоятелства съдът е счел, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 2000 (две хиляди) лева.
По исковете за присъждане на обезщетение на сума в размер на 30 444,66 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал преди пенсионирането му и размерът на пенсията за периода от 15.08.2011 г. до предявяване на иска и по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2 593,10 лева – обезщетение за забава на това вземане, считано от 15.08.2013 г. до датата на исковата молба съдът е взел предвид факта, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 15.08.2011 г. по негово искане на основание чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и с оглед на това, че сам е заявил желанието си да бъде пенсиониран, поради придобито от него право на пенсия, то отговорността на П. не стои в причинна връзка с намаляването на разполагаемия му доход, поради което претенцията му е неоснователна.
Съдът е приел за неоснователна и претенцията за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно наказателно преследване за сумата 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение на фрактура на крака и сумата в размер на 305,33 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи по договор за полагане на грижи от 30.03.2010 г., както и за сумата от 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи по договор за полагане на грижи от 04.04.2010 г., сключен с Й. К., поради получена от ищеца фрактура на крака, както и за сумата в размер от 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба; за сумата в размер на 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи по договор за полагане на грижи от 05.05.2010 г., сключен с К. М. , поради получена от ищеца фрактура на крака, както и за сумата в размер от 366,40 лева, представляваща обезщетение за забава на тази главница в размер на законната лихва за периода от 08.07.2013 г. до датата на исковата молба. Прието е, че по делото не се установява наличието на причинна връзка между счупването на крака на ищеца и образуваното досъдебно производство, поради което в тази част като неоснователен искът правилно е бил отхвърлен.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: въпроса за критериите за определяне справедливо обезщетяване и по-конкретно как следва да бъде доказан по-голям интензитет на търпените вреди – с гласни доказателства или с експертизи, представлява ли вреда над обичайно установените изпитваното неудобство, чувство на унижение, притесниние и несигурност,накърнените морални и нравствени ценности у личността, предприемането на действия, довели до драстично намаляване доходите на ищеца, вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, представлява ли обстоятелство, обосноваващо претенцията му за претърпени имуществени вреди и представлява ли имуществена вреда заплатени от ищеца разходи за битово подпомагане по време на воден срещу него наказателен процес. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 16.06.2015г. по гр.д.№288/2015г., ІІІ г.о. на ВКС за критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС е изводът на съда за неоснователност на претенцията за заплащане обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Според т.11 от ТР№ 3/22.04.2004 държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането / чл.4 ЗОДОВ/.Обезщетението за имуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно – следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда, както правилно е прието и в обжалваното решение.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде променена като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като изводите на съда за неоснователност на предявените искове са съобразени с разпоредбите на закона и със задължителната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 28.03.2018. по гр.д.№6105/2017г. На АС София, в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: