1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
гр. София, 30 ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2689 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 4224/03.04.2018 г. на Д. В. Д., представляван от адв. К. К., срещу въззивно решение № 106/09.03.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 5/2018 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 280/ 20.11.2017 г. по гр. д. № 667/2017 г. на Районен съд – Червен бряг. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на жалбоподателя сумата 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което наказателното производство е било прекратено с влязло в сила постановление на прокуратурата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Искът за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева е отхвърлен.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на обществения критерий за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и че по идентичен случай е постановено решение на Плевенския окръжен съд, с което на жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в различен размер.
Ответната страна – Прокуратурата на РБ – не е представила писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
По делото е установено, че срещу ищеца Д. В. Д. е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК по досъдебно производство № Д-60/2017 г. на Районна прокуратура – Червен бряг. Въззивната инстанция е посочила, че с постановление от 17.03.2017 г. Д. Д. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 08.03.2017 г. в [населено място] бряг е управлявал моторно превозно средство без регистрационни табели. Съдът е приел, че спрямо ищеца е извършена криминална регистрация, направени са му снимки, взети са му отпечатъци и проба от ДНК. Наказателното производство е прекратено с прокурорско постановление на 26.04.2017 г. поради несъставомерност на деянието, след като в хода на досъдебното производство е установено, че към 08.03.2017 г. управляваното от Д. Д. МПС е било надлежно регистрирано, но регистрационните табели са били отнети със Заповед за налагане на принудителна административна мярка, която няма данни да е влязла в сила.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства /писмени, гласни и заключението на вещото лице/ окръжният съд е счел, че за незаконно упражнената спрямо ищеца процесуална принуда, справедливият паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на сумата от 400 лева. В тази връзка като правно релевантни обстоятелства са отчетени – чистото съдебно минало на лицето; продължителността на наказателното преследване /един месец и девет дни/; фактът, че престъплението, в извършването на което е бил обвинен ищецът, не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; обстоятелството, че ищецът не е бил задържан и по отношение на него не е взета мярка за неотклонение; конкретното отражение на незаконно упражнената процесуална принуда върху самочувствието, честта и достойнство на ищеца; степента на засягане и уронване на доброто му име; както и липсата на доказателства за причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето. В заключение, преценявайки в съвкупност релевантните за случая обстоятелства, съдът е счел, че за претърпените морални вреди е справедливо пострадалият да бъде възмезден със сумата 400 лв., която е достатъчна да репарира последиците от незаконно упражнената процесуална принуда.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният от касатора въпрос е правно релевантен, но по същия има създадена задължителна съдебна практика, която изключва поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селекция на жалбата.
Константно ВС и ВКС са приемали, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са – тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното производство; вида и тежестта на мярката за неотклонение; извършените с участието на лицето процесуални действия; данните за личността на увредения, начина на живот, респ. личния и социалния му живот, положението му в обществото, икономическата конюнктура и др. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Унификация при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В този смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.
Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения, обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика / ППВС № 4/1968 г., ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК, решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 130/13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 951/2010 г., решение № 708/14.01.2011 г. по гр. д. № 1389/2009 г. на IV г. о., решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о., решение № 29/05.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г. на III г. о. и др./, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 09.03.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 5/2018 г. на Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.