2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
С. , 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 182/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Г. от гр. П., подадена от пълномощника – адв. А. Д. срещу въззивно решение от 3.07.2009 г. по гр. дело № 2450/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 16.04.2008 г. по гр.д. № 16322/2007 г. на Софийски районен съд и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Агенция за сигурност и охрана “С.” ЕООД, гр. С. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл.225, ал.1 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание “уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 4.06.2007 г. до 4.11.2007 г. в размер на 1080 лв.
В изложението за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно законността на дисциплинарно уволнение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която приема, че заповедта ,с която се налага дисциплинарно наказание трябва да съдържа посочените в чл.195, ал.1 КТ реквизити. В обжалваното решение било прието, че не е нарушена императивната норма на чл.195, ал.1 КТ, въпреки че работодателят не доказал да му е връчена мотивираната заповед. На това основание се иска допускане на касационно обжалване на решение.
Ответната страна не е подала писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправният въпрос относно реквизитите, на които следва да отговаря заповедта за дисциплинарно наказание по чл.195, ал.1 КТ.
На поставения въпрос вече е отговорено с постановено на основание чл.290 ГПК решение на ВКС, ІІІ г.о., № 195 по гр. д. № 698 от 2009 г., а именно, че необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 195 ал.1 от КТ са фактическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено то. Ако заповедта отговаря на горното съдържателно изискване не е налице основание да се приеме формално нарушение при издаването на заповедта, обуславящо отмяна на уволнението само на това основание. В обжалваното въззивно решение е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на посочените в императивната норма на чл.195, ал.1 КТ реквизити- посочено е нарушението, нарушителят, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага същото. Или, в случая поставеният материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, не е разрешен в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, поради което предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице, и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Останалите съображения развити в изложението, относно прието от съда за начина на връчване на заповедта, касаят обосноваността на атакувания съдебен акт, което е основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3.07.2009 г. по гр. дело № 2450/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: