1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
гр.София, 17.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3556 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – , чрез юрисконсулт П. М., срещу въззивно решение от 11.11.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 15247/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение на СРС и по предявения от Л. Н. Т. иск с правно основание чл.200 КТ, му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата до размера на сумата 7 262.40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил /след уточняването му от състава на ВКС, съгласно разрешението по т.1 от ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС/ материалноправния въпрос за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Л. Т. – в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при наличието на трудово правоотношение между страните към момента на увреждането и признаване по надлежния ред на злополуката за трудова, предявеният иск намира правно основание в чл. 200 КТ. От фактическа страна е прието, че при настъпилата по време на работа на 11.12.2006 г. злополука, на ищеца е причинено увреждане, изразяващо се в контузия на дясната част на гръдния кош, счупване от 3-то до 9-то ребра в дясно; малък реактивен излив в дясната белодробна основа; контузионно огнище в 10-ти ляв белодробен сегмент; счупване на задния израстък на 6-ти гръден прешлен, паравертебрален хематом в дясно. На ищеца е оказана спешна медицинска помощ, а в впоследствие лечението е продължило амбулаторно. Уврежданията са причинили трайно ограничение в движението на тялото и трайно затруднение в дишането за продължителен период от време /4 месеца/. Относно размера на обезщетението, съдът е взел предвид представените медицински документи, изслушаната съдебномедицинска експертиза, показанията на разпитаните свидетели, възрастта на увредения. Съобразил е характера на вредите, техния обем, интензитет и продължителността на проявлението им, както и цялостното отражение на уврежданията върху правната сфера на лицето. Определяйки сумата от 8 000 лева като справедлива да овъзмезди ищеца за претърпените от него морални вреди, от същата съдът е приспаднал изплатеното застрахователно обезщетение и му е присъдил сумата от 7 262.40 лева.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е от значение за предмета на спора, но не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му е в зависимост от тези обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице нематериални вреди, като пряка последица от увреждането, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. В случая, с обжалваното решение размерът на паричното обезщетение е определен при съобразяване на всички доказателства, относими към претърпените от ищеца нематериални вреди. Фактите и доказателствата, които ги подкрепят са обсъдени от въззивната инстация поотделно и в съвкупност, преценени са и въз основа на този анализ е направен извод, че е справедливо ищецът да получи обезщетение в размер на 8 000 лева, като след приспадането на застрахователното обезщетение му е присъдена сумата от 7 262.40 лева. Изводите на съда относно паричния еквивалент на справедливото обезщетяване съответстват напълно на разрешението на тези въпроси, дадено в ППВС № 4/68 г. и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Ето защо обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на паричното обезщетението е един и същ. Представеното от касатора копие от съдебно решение не може да обоснове друг извод. Даденото от въззивния съд разрешение, както се посочи, е в съответствие със задължителната практика, а обосноваността на изводите му е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 15247/2011 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място], р. „К.”, кв.Б. -, на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Л. Н. Т., със съдебен адрес – [населено място], [улица] ет.2, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.