3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София, 19.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 848/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „В. М” ООД гр. Добрич, чрез процесуалния му представител адв. М. Г., срещу определение № 125 от 26.03.2009 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 121/2009 г. в частта, с която се потвърждава определение № 636/16.12.2008 г. по т. д. № 66/2008 г. на ОС гр. Добрич, с което е прекратено производството по иска на „Р. Ш.” гр. Р. срещу жалбоподателя за разваляне на договор № 25/12.04.2007 г., с предмет продажба на полуремарке тежковоз.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Представено е Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – „Р. Ш.” ООД гр. Р. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да обжалва въззивното определение в потвърдителната му част. Изложени са доводи за неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срок (съгласно чл. 62, ал. 3 от ГПК), но е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по т. д. № 66/2008 г. пред Добрички окръжен съд е образувано по искова молба от „Р. Ш.” ООД гр. Р. против „В. М” ООД гр. Добрич, с която се иска да бъде развален сключения между страните договор № 25/12.04.2007 г. за изработка на полуремарке тежковоз с телескопична рама тип РТ 654, поради скрити недостатъци – несъответствие с изискванията за безопасност, които го правят негодно за използване по предназначение, след което ответникът да бъде осъден да върне цената на полуремаркето в размер на 235 800 лв. В хода на производството са събрани доказателства и са назначени съдебни експерти, като в съдебното заседание на 28.11.2008 г. съдът е счел, че делото е изяснено от фактическа и правна сложност и същото е обявено за решаване, с оглед на което страните са представили и писмени защити.
С определение № 636 от 16.12.2008 г. Д. е отменил определението от 28.11.2008 г. за даване ход на делото по същество и е прекратил производството по т. д. № 66/2008 г. по съображения, че ищецът няма правен интерес да развали договора за изработка, както и да претендира връщането на цената. Ищецът (ответник в настоящото производство) е депозирал частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна, който с определение № 125 от 26.03.2009 г. е потвърдил прекратителното определение на Д. по иска за разваляне на договор № 25/12.04.2007 г. с предмет – продажба на полуремарке платформа тежковоз. В частта, с която е прекратено производството по иска за заплащане на сумата от 235 800 лв. първоинстанционният акт е отменен и делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, че са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Жалбоподателят обжалва въззивното определение в частта, с която е потвърдено прекратителното определение на Д.. Право да обжалва определението има страната, чийто процесуални права са засегнати от него. В конкретния случай, атакуваният в настоящото производство съдебен акт е постановен в интерес на ответника (жалбоподател), тъй като част от претенциите на ищеца срещу него и образуваното въз основа на тях производство е прекратено. За „В. М” ООД не съществува правна възможност да обжалва определението, тъй като са засегнати процесуалните права на „Р. Ш.” ООД гр. Р. и съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК същият може да обжалва определението на ВАпС, което не е направено, респ. в тази част въззивното определение е влязло в сила. Правният интерес е процесуална предпоставка за която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното определение поради липса на документ за внесена държавна такса към частната жалба – предмет на ч. т. д. № 121/2009 г. на АС гр. Варна, тъй като такава е била внесена от жалбоподателя „Р. Ш.” ООД по сметката на апелативния съд, видно от представената вносна бележка от 23.03.2009 г., в изпълнение на дадените му указания. Що се отнася до определения от съда едноседмичен срок за внасяне на таксата, същият е инструктивен, а не преклузивен и цели отстраняване на констатирани нередовности на частната жалба, като в случая указанията са изпълнени преди постановяване на определението на 26.03.2009 г.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателя за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.
Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „В. М” ООД гр. Добрич, определение № 125 от 26.03.2009 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 121/2009 г. в частта, с която се потвърждава определение № 636/16.12.2008 г. по т. д. № 66/2008 г. на ОС гр. Добрич.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: