3
гр. д. № 229/2010 г. на ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 817
София, 20.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание н а 22 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
Бонка Дечева
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 229/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 30.10.2009 г. по гр. д. № 98/09 г. Добрички окръжен съд е отменил частично решетние по гр. д. № 179/20067 г. на Добрички районен съд е отхвърлил изцяло предявения от И. П. П. срещу Юмопол И. А., К. С. С. и Б. М. С. ревандикационен иск за недвижим имот – дворно място с площ от 258 кв. м., съставляващо имот пл. № 1580 по кад. план на гр. Б. и построената в него полумасивна жилищна сграда, застроена на площ от 35 кв. м. и състояща се от две стаи като неоснователен.
Недоволен от решението е останал ищецът П. и го обжалва с доводи са за необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила – касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 4 е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата я намират за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Касаторът поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по процесуални въпроси с какви доказателства се опровергава доказателствената сила на нотариалният акт, съставен по обстоятелствена проверка; с какви доказателствени средста се установява придобиване право на собственост върху недвижим имот от държавата. Последният въпрос е за преценката на доказателствата, в които е обективиран договора за продажба на имота и неговата индивидуализация. Всички те са определени като съществени за изхода на спора.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищецът не се легитимира като собственик на имота, тъй като праводателката му не е била носител на тези вещните към момента на сключване на договар за продажба от 10.11.2003 г.
От фактическа страна по делото е установено, че през 1971 г. родителите на С. Васфи А. са придобили право на собственост на: стая с площ от 12 кв. м., страя с площ от 12 кв. м. и странична стая от 14 кв. м., построени в дворно място с площ от 308 кв. м., с админ. Адрес „П. Е.” 24. Дворното място не е индивидуализирано с регулрационния му статут и граници. Продавач по договора е държавата. През 2001 г. след смъртта на родителите й, Серма А. е продала на Юмпюл И. А. собствений й недвижим имот, представляващи: стая с площ от 12 кв. м., построена в УПИ ХV-885, 886, в кв. 83 по плана на гр. Б. и друга стая с площ от 12 кв. м. и странична стая с площ от 14 кв., построени в УПИ Х.-884, 885 , в кв.83 по плана на гр. Б.. Както и правното на строеж за 52 кв. м. от държвно дворно място, с площ от 308 кв. м., урегулирано в парцели Х. и ХV в кв. 83 по плана на гр. Б. (н. а. № 124, т.І, д. 114/2001 г.) .
През 2003 г. А. се е позовала на давностно владение за имот с площ от 258 кв. м., съставляващо пл. № 1580 кв. м., по кадастралния план на гр. Б. и снабдила с нот. акт за собственост (н. а. № 185, т. ІІІ, н. д. № 434/2003 г. от 22.10.2003 г.). На 10.11.2003 г.тя е продала на касатора същия имот, за което е съставен н. а. № 15, т. ІV, н. д. № 465/2003 г.
С приета техническа експертиза е установено, че имотът, в който са били построени стаите, предмет на продажба през 1971 г., в плана от 1979 г. е бил заснет с пл. № 885 с незатворена кадастрална основа и за него са отредени парцели пл. Х.-884, 885 и ХV-885, 886 . В разписния лист към плана не е отбелязан собствентик за имот пл. № 885. В плана от 2000 г. имотът е заснет с пл. № 1580, а за собственици в разписния лист към него са записани Васве Я. и Н. Я., родителите и наследодатели на С. А. (Асенова). Установено е, че за дворното място не е съставян акт за държавна собственост.
Изводът, че А. не е била собственик на дворното място е обоснован с това, че имотът е бил държавна собственост и по отношение на него придобивния способ давностно владение по разпореждане на закона е бил неприложим – чл. 86 ЗС до изменението му през 1996 г. След като праводателката не е била собственик на имота то съдът е приел, че сключеният от нея договор за продажба не е породил транслативно действие и ищецът не се легитимира като носител на това право.
По отношение на сградите съдът е приел, че продавачката не е собственик на описаната в договора сграда, тъй като такава не съществува в имота.
Разрешеният процесуален въпрос е за това въз основа на какви доказателства следва да се приеме за установен правнорелевантен факт – преки или непреки. По делото не е установено на какво придобивно основание държавата е станала собственик на имота. Изводът е направен въз основа на предположение (след като сградите построени в имота са продадени от държавата, то тя е била собственик и на терена). Липсват преки или косвени доказателства за този факт, което е нарушение на трайната приктика на ВКС и основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
В нарушение на задължителната практика по върпоса за преценка на доказателствата са обсъдени и договорите за продажба на недвижими имоти сключени от А. с ответниците и с касатора, което също е основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане касационна проверка.
Позоваването на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК е некоректно. Съдът не е обвързан от посочената правна квалификация, а следва да я определи въз основа на заявеното в изложението приложено към жалбата на основание чл. 284, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от30.10.2009 г. по гр. д. № 98/09 г. Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 2% от данъчната или пазарна оценка на имота, предмет на иска и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: