О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София 24.06.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 73/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Х., Д., приподписана от пълномощника му адвокат А. Х., срещу въззивно решение №284 от 16.10.2012 г. по гр. дело №646/2012 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение №208 от 18.07.2012 г. по гр.дело №1948/2011 г. на Димитровградския районен съд относно отхвърлянето на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер. С първоинстанционното решение [фирма] на основание чл.200, ал.1 КТ е осъден да заплати на жалбоподателя обезщетения за имуществени вреди – 480 лв. – стойност на лекарства за периода 03.11.2011 г. – 18.06.2012 г., както и по 60 лв. месечно, считано от 03.07.2012 г. до 03.11.2014 г. или до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението и 1 440 лв. – стойност на храна за спазване на специализиран хранителен режим, както и по 180 лв. месечно, считано от 03.07.2012 г. до 03.11.2014 г. или до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението. Искът относно обезщетението за разходи за спазване на специализиран хранителен режим е отхвърлен до пълния предявен размер от 7 560 лв. като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба [фирма], Д., оспорва жалбата.
[фирма] е обжалвал същото въззивно решение в частта, с което е потвърдено решение №208 от 18.07.2012 г. по гр.дело №1948/2011 г. на Димитровградския районен съд относно уважаването на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът по тази касационна жалба Д. А. Х. счита същата за неоснователна.
Въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства, че исковете не са доказани до пълните предявени размери.
Жалбоподателят Д. А. Х. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали може с експертизи да се установяват необходимите разходи за специализиран хранителен режим или следва да се вземе като база стойността на предпазната храна, която получават в момента работещите в [фирма] по договор за кетъринг. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ТР №1 от 04.01.2001 г. по т.гр. дело №1/2000 г., решение и определение на ВКС.
Жалбоподателят [фирма] твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това дали следва да се присъждат обезщетения за лекарства и подсилваща храна, след като те не са предписани от здравните органи и липсват доказателства за тяхното закупуване; може ли да се присъждат обезщетения за имуществени вреди, които ще се появят в бъдеще и дали подлежат на обезщетяване разходи за лекарства, които се заплащат изцяло или частично от здравната каса. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС №4/1968 г. и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №284 от 16.10.2012 г. по гр. дело №646/2012 г. на Хасковския окръжен съд. Повдигнатите въпроси от жалбоподателя Д. А. Х. обуславят крайното решение, обаче не са решени в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, а в съответствие с нея. Те не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена практика, включително и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Той е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните. С оглед изискването за специални знания необходимите разходи за хранителен режим при определени болести могат на общо основание да се доказват с медицински експертизи, а като база за определяне необходимите разходи за специализиран хранителен режим в случая не може да се вземе стойността на предпазната храна, защото нейното предназначение е друго. Повдигнатите въпроси от жалбоподателя [фирма] също обуславят въззивното решение, обаче не са решени в противоречие със задължителна съдебна практика. Това е така, защото разходите за лекарства и подсилваща храна са присъдени, след като е преценено, че същите са животоспасяващи; обезщетение за вреди от професионална болест може да бъде присъдено до края на определения срок на инвалидност. След изтичането му работникът или служителят трябва да бъде преосвидетелстван като преценката за бъдещите вреди ще се определи съобразно здравословното му състояние, констатирано при експертизата. Обезщетение за всички бъдещи вреди от професионална болест може да бъде определено само в случаите, когато с решението на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидността. Въззивният съд е съобразил и установената практика, че при определяне на разходите за лекарства е необходимо да се прецени кои от тях се заплащат изцяло или частично от здравната каса.
Съобразно изхода на спора на страните не трябва да се присъждат деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №284 от 16.10.2012 г. по гр. дело №646/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.