1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
гр.София, 25.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2363 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.01.2018г. по гр.д.№10129/2017г. На ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност/ЗННД/, вр. с чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателите – Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат, че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата- В. Д. Б. , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. против В. П. искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер общо на 52000 лв. /по 13000 лв. на всеки от тях/ – частичен иск от общата сума от 1000000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неотдаването под наем на недвижим имот, ведно със законната лихва от 28.07.2015г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сума в размер общо на 29067 лв. /по 7266.75 лв. на всеки от ищците/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски по гр. д. № 1134/2015г. на ГС София, ведно със законната лихва от 28.07.2015г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сума в размер общо на 15897,38 лв. представляваща мораторналихва върху иска в размер на 52000 лв. за периода 27.07.2012г. до 27.07.2015г. както и сума в размер общо на 1365,40 лв., представляваща мораторна лихва върху иска в размер на 29067 лв., като неоснователни и недоказани.
Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищците-жалбоподатели в настоящето производство, че нотариус В. Б.-ответник по иска и по жалба, е нарушила чл. 587, ал.З ГПК, тъй като постановлението й не съдържа правни съждения. Съдът е счел, че от съдържанието на същото се установява , нотариусът е признал, че молителят [фирма] е собственик на имота и въз основа на това е издал нотариален акт № 186/2010 година на нотариус В. Б., с район на действие РС София, с рег.№302 при спазване на процесуалните норми. Приети са за неоснователни твърденията на ищците, за това че нотариусът не е изследвал правоприемството във владението на имота. Установено е , че в изпълнение на чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър нотариусът е извършила проверка в Търговския регистър и е установила факта на правоприемството между двама търговци, поради което не са доказани извършени нарушения на разпоредбите на чл.587, ал.2 ГПК и чл.25, ал.1 ЗННД.
Прието е, че твърдението на ищците относно образуваното дисциплинарно дело срещу ответницата е неотносимо, тъй като това производство е прекратено поради изтичане на преклузивните срокове по чл.77 ал.1 ЗННД и не доказва нарушения на ответницата и констатации, които да обвържат съда при решаване на спора.
За неоснователни са приети и твърденията за нарушение на чл.587, ал.2 от ГПК относно разпитаните по нотариалното дело свидетели, като са изложени съображения за това, че изискването за това свидетелите да са съседи на имота не е императивно. Съдът е посочил, че видно от протокола за разпита на свидетелите, представен като доказателство с исковата молба, се установява, че разпитаните свидетели са били наясно с това кой е владеел сградата в процесния период, тъй като са имали непосредствено впечатление за това обстоятелство.
Съдът е счел, че е неоснователно и възражението на ищците – жалбоподатели в настоящето производство, че нотариус Б. е нарушила чл. 587, ал.3 ГПК, тъй като постановлението й не съдържа правни съждения, след като от съдържанието на същото се установява , че с мотивирано.
Прието е за недоказано и твърдението, че нотариусът не е проследил правоприемството във владението на имота, тъй като по делото е установено, че в изпълнение на чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър е извършена проверка в Търговския регистър и е установен факта на правоприемството между ЕТ ”А. –С. С. [фирма], проради което няма нарушение на разпоредбите на чл.587, ал.2 ГПК и чл.25, ал.1 ЗННД.
Съдът е счел, че нотариусът не е длъжен да извърши справка в Имотния регистър, по партидата на имота, преди да издаде констативния нотариален акт, тъй като в Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), както и цялата относима нормативна уредба, няма вменено такова задължение. Изложени са съображения за това, че доколкото е безспорно, че ищците не са страни в нотариалното производство по издаване на нотариален акт № 186, том II, рег.№08292, дело №0351/2010 г. по описа на Нотариус рег.№302 в Р., то е необосновано твърдението им за накърняване на техни права и интереси във връзка с процедурата по издаване на същия акт, тъй като констативният нотариален акт, който се издава по реда на охранителните производство по чл. 587, ал. 2 ГПК не създава право на собственост и не внася промени във фактическото и правното положение относно собствеността върху съответния имот. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗННД нотариусът извършва удостоверяванията въз основа на изискуемите документи, представени му от страните в нотариалното производство.
Съдът е счел за неоснователни и твърденията за нарушение на чл.265 ДОПК, поради непоискване на декларация по чл.264, ал.1 ГПК, тъй в разпоредбата на чл.264, ал.1 изрично са изброени случаите — представляващи до един действия на разпореждане с недвижим имот, при които подобна декларация се изисква, а издаването на констативен нотариален акт за собственост не е сред посочените в ал. 1 на чл. 264 от ДОПК случаи, поради което и не е налице задължение за нотариуса да изисква такава декларация за липса на данъчни задължения, мита или осигурителни вноски. Прието е, че с нотариалния акт за удостоверяване на собственост по чл. 587 от ГПК нито се прехвърлят, нито се учредяват вещни права.
Съдът е взел предвид представените и приети по делото Договор за наем от 13.02.2001 г., с нотариална заверка на подписите и Анекс към него от 18.08.2010 г., Договор за наем от 05.01.2011 г. и Договор за наем от 17.02.2011 г. , но е счел, че същите не доказват отдаване през процесния период на имота под наем, при което с прекратяването на договорите да са причинени вреди на ищците. Съдът е приел за неедоказано твърдението на ищците, че вписаният в Имотния регистър констативен нотариален акт им бил създавал много проблеми при отдаването на имота и че всички потенциални наематели се отказвали да сключат договор за наем с тях след като узнаят, че по партидата на имота имало вписан друг собственик.
Приети са за неосноватилни и претенциите на ищците, че били понесли вреди в размер на 29 067 лева за държавни такси за завеждане на гражданско дело и вписване на искова молба по повод завеждане на отрицателен установителен иск, за това, че [фирма] не било собственик на имота и за отмяна на констативния нотариален акт, тъй като ответницата не е отговорна за същите, след като видно и от съдебното решение по това дело, съдът е осъдил ответника по делото да заплати на ищците и направените по делото разноски, включително и платената държавна такса в размер на 29 067 лева.
От изложените факти и анализа на приетите по делото доказателства съдът е приел, че издаването на констативния нотариален акт не представлява противоправно деяние, тъй като всички извършени от нотариус Б. действия във връзка с издаването на процесния нотариален акт са при съблюдаване на законоустановените правила, а не е налице и причинно-следвстева връзка между деянието (действията на нотариус Б.) и твърдените вреди, поради което предявениет иск с правно основание чл.73 ЗННД е отхвмърлен като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалние си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при издаване на констативен нотариален акт длъжен ли е нотариусът да установи действителното правно положение,влючително и чрез справки в имотния регистър с оглед задължението му по чл.25 ЗННД и изисването на чл.587, ал.3 ГПК, може ли да бъде основание за деликт издаването на констативен нотариален акт, съставен в противоречие със закона, с което се предизвиква правен спор и необходимост от разходи, освобождава ли се деликвента от отговорност по чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди, ако за същите вреди отговорност носи и друг съпричинител и за възмездяването им от последния е предвиден дрог процесуален ред-в случая по чл.78 ГПК и при установяване на вреди от непозволено увреждане обстоятелството, че са реализирани частични ползи от определен имот има ли за последица пълното отпадане на отговорността за пропуснати ползи или те следва да намерят отражение само по отношение на размера им. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя определения на състави на ВКС, които не следва да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване. Позовават се на Решение №150/1985г. ОСГК на ВС, ТР№4/2014г. ОСГК ТР№11/2013г.ОСГК на ВКС , ТР№3/2012г. ОСГК ТК на ВКС по приложението на чл.45, ЗЗД,чл.82 ЗД,чл.578 ГПК. Представят решения на състави на ВКС по приложението на чл.179 ГПК и чл.45 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от тях основания. Същите касаят точното приложение на чл.73 ЗННД с оглед преценката кога поведението на нотариус при извършване на нотариално удостоверяване е противоправно и се дължи обезщетение за причинени вреди, но на тях е даден отговор в задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение от 06.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 2604/2016 г., IV г. о., ГК. В същата се приема, че предпоставките за уважаване на иска по чл.73 , ал.1 ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД – наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Приема , че съгласно разпоредбата на чл.73 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверявания материален интерес. Приема се при това, че отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право, а с нормите на чл.96-97 ЗННД законодателят е дефинирал как се определя „удостоверяваният материален интерес“ за определени видове нотариални удостоверявания.
Съобразявайки се с тези предпоставки съдът в обжалваното решение е приел за неоснователен предявения иск.
Така установената практика по поставените за разглеждане въпроси не е неправилна, поради което не е налице допусната от съда очевидна неправилност при постановяване на въззивното решение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати общо на ответницата сумата 3 217,73лева разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.01.2018г. по гр.д.№10129/2017г. на ГС София.
ОСЪЖДА Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. да заплатят общо на В. П. Б. сумата 3217,73 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: