3
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 817
София 28.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 5 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 526-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Ч. и „Д. срещу въззивното решение от 16.02.2010г. по г.д.№4748/09г. на СГС,ІІ-Дс-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.01.09г. по г.д.№29948/08г. на СРС, ГК, 62 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск/ОУИ/ по чл.254 ГПК/отм./ за установяване недължимостта на сумите 21910.33 лв. главница, 2500.88лв. мораторна лихва за периода 10.09.07г. до 8.07.08г. и 438.20 лв. разноски по ч.г.д. №19791/07г. на СРС, 61с-в.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 ГПК основание. В тази връзка представя решения на ВКС, обосноваващи момента на плащане, осъществено от длъжника.
Обуславящия изхода на делото материално правен въпрос е дали представените по делото б.бордера, които не са били оспорени от ответника доказват валидно извършено плащане на ответника„Е. К. по стоковия договор между страните.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по така формулирания материално правен въпрос.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отхвърли така предявеният О. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че задължението на „Д. към кредитора „Е. К. е неделимо, както и че не е доказано заверяване на банковата сметка на кредитора „Е. К. с процесните преводи, обективирани с представените по делото б.бордера.
ВКС намира, че в конкретния случай е налице предвиденото в чл.280 ал.1т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, тъй като частично плащане е прието от кредитора, обстоятелство което сочи на релевирано от негова страна съгласие за делимост на паричното задължение на длъжника-арг.от чл.66 ЗЗД. Обстоятелството, че кредитора не е оспорил представените по делото пл.нареждания налага извода, че е осъществено плащане по смисъла на чл.305 ТЗ, в който смисъл е и цитираната в касационната жалба практика на ВКС.
Въззивният съд при постановяване на своето решение не е съобразил тази практика, поради което на основание чл.280 ал.1т.2 ГПК във вр. с чл.288 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.02.2010г. по г.д.№4748/09г. на СГС, ІІ-Д с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.01.09г. по г.д.№29948/08г. на СРС, ГК, 62 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 16.02.2010г. по г.д.№4748/09г. на СГС, ІІ-Д с-в.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметката на ВКС 488.23лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представят платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: