4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
С. 8.06. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 246/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я. от [населено място], обл. Б., подадена от процесуалния й представител- адвокат М. Димитрова срещу въззивно решение № 104 от 16.11.2011 г. по гр. дело № 242/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 251 от 27.07.2011 г. по гр.д. № 303/2011 на Бургаския окръжен съд и е постановено ново, с което е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 25.09.2001 г. на нотариус М. Б., с район на действие РС-Несебър, с който С. Е. Я. е прехвърлил на дъщеря си Е. С. Я. следния недвижим имот: апартамент № 2, северен, на площ от 114.49 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж в Ж. “Лотос”, кв.74 по стария план на [населено място], а по сега действащият план имот І, кв. 86, срещу задължението на Е. С. Я. да поеме гледането и издръжката на баща си- прехвърлителят С. Е. Я., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил, лично или чрез трето лице.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът С. Е. Я. чрез адвокат Ж. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да развали алеаторния договор Бургаският апелативен съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на жалбоподателката- приобретателка по договора, която не е изпълнявала задълженията си съобразно уговореното в него, поради което същата се явява неизправна страна. Приел е, че съобразно уговореното в договора, жалбоподателката е следвало ежедневно да предоставя издръжка и да полага грижи за прехвърлителя за да бъде изправна страна, което тя не е сторила. Изложил е съображения, че със сключването на договора приобретателката е поела задължението за издръжка и полагане на грижи за прехвърлителя, за което не е необходимо впоследствие той да ги иска изрично. В обобщение е приел, че приобретателката не е изпълнила задължението си по договора, като не е положила необходимия обем грижи, от които прехвърлителят се е нуждаел, поради което договорът подлежи на разваляне.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя. Според жалбоподателката приетото от въззивния съд, че е следвало да престира издръжка и гледане в пълен обем е в противоречие със задължителната практика намерила израз в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, тъй като даденото разрешение на въззивния съд не влиза в противоречие с цитираното решение, в което е прието, че обемът и съдържанието на поетите задължения с алеаторния договор следва да се определят чрез тълкуване на волята на страните, изразена в договора, като обемът трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора. В. съд е приел, че жалбоподателката не е престирала такава издръжка и гледане, които да са съответни на конкретните нужди на кредитора, с оглед уговореното по договора. В цитираното решение № 1078 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 4512/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че обемът на дължимите грижи и издръжка се определя от конкретните нужди, с оглед здравословното и финансово състояние на прехвърлителите и от други конкретни обстоятелства. Не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като и в обжалваното решение въззивният съд е приел, че издръжката и гледането трябва да са съответни на конкретните нужди на прехвърлителя.
По поставения въпрос за обема на дължимата грижа при алеаторен договор не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като на същият е дадено разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд, намерила израз и в ТР № 30/81 г. на ОСГК на ВС, където е прието, че страните свободно договарят съдържанието на договора. Посочено е, че за да бъде изправен длъжникът, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и възможностите му да се справя и сам/. Съдът е съобразил тази постоянна практика, приемайки, че е налице неизпълнение на договора след неговото сключване. В случая не е налице и неправилна практика по приложение на закона, която да се нуждае от промяна.
По поставения процесуалноправен въпрос касаещ допустимост на свидетелски показания за установяване симулативност на алеаторен договор, сключен между роднини, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В. съд е отказал да допусне до разпит посочените от жалбоподателката свидетели позовавайки се на забраната на чл.266, ал.1 ГПК за ангажиране на допълнителни доказателства и предвид на това, че не са налице изключенията по чл.266, ал.2 ГПК. Приел е, че за страните е настъпила предвидената в закона преклузия за ангажиране на доказателства. Обстоятелството, че в производството пред първата инстанция свидетелите не са установили твърдяната от жалбоподателката симулативност на алеаторния договор, като прикриващ договор за дарение не дава основание да се допускат пред въззивната инстанция свидетели за същото обстоятелство.
По въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД при иск за разваляне на договор по чл.87, ал.3 ЗЗД не е налице основанието по чл.280, ал.1 за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД е относима към иск по чл. 79 от ЗЗД. В процесния случай съдът не е сезиран с такъв иск, а с иск по чл. 87 от ЗЗД, поради което за изхода от настоящия спор въпросът няма значение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 16.11.2011 г. по гр. дело № 242/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: