5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1343/2010г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. П., [населено място], срещу въззивно решение №83 от 05.07.2010г. по гр.дело № 152/2010г. на Ямболския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които е решил в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Прието е, че договорът за делба от 18.11.2000г. на масивна жилищна сграда, построена на основание възмездно отстъпено право на строеж, не е нищожен, въпреки неучастието на касатора – съсобственик по време на извършването и.В. съд е приел искът за делба за допустим. По първия въпрос е налице противоречие с ППВС №7/1973г.,съгласно което делбата, извършена без участие на някои от съделителите е нищожна. К. счита, че постановеното решение е недопустимо,тъй като не са конституирани всички съсобственици на имота. По този въпрос е налице противоречие с приложените две решения на ВКС – №632/2003г. по гр.д.№313/2003г. и №229/1998г. по гр.д.№942/1997г., І г.о.
Ответниците по касация С. П. Г. и Й. Г. В. не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №210/2010г. по гр.д.№1013/2009г. на Ямболския районен съд, с което е допусната делба между С. П. Г. в качеството и на майка и законен представител на малолетния А. А. В., Й. Г. В. в качеството и на законен представител на малолетния А. А. В. и П. С. П. по отношение на следния недвижим имот: масивна нежилищна сграда с идентификатор 87374.546.63.2, която като самостоятелен обект е построена в поземлен имот с идентификатор № 87374.546.63, находяща се в [населено място], [улица], при квоти : 3/6 ид.ч. за А. А. В., 2/6 ид.ч. за А. В. и 1/6 ид.ч. за П. П.. В. съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение по № 290/2007г. по гр.д.№1529/2003г. на Ямболския районен съд по отношение на [фирма] е признато за установено, че П. П. е собственик на 43.25/1183 ид.ч. от отстъпено право на строеж за построяването на нежилищна сграда върху застроително петно № 36-В, находящо се в [населено място], к-с”Хале”, парцелІ, кв.23, цялото от 1183 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от построената нежилищна сграда – детска музикална школа, като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху 1/6 ид.ч. от сградата. С нотариален акт №199/2002г. ТБ [фирма] е продала на [фирма] 259.5/1183 ид.ч. от отстъпено право на строеж върху застроително петно №36-В, находящо се в к-с”Хале”, парцел І, кв.23, цялото от 1183 кв.м. заедно с масивна нежилищна сграда, построена въз основа на възмездно отстъпено право на строеж върху застроително петно 36В4, с посочени адрес и граници на петното. Продавачът се е легитимирал въз основа на възлагателно постановление за ипотекиран в полза на банката имот –право на строеж на С.,С. и Д. Б. и В. П. и договор за доброволна делба, вписан на 18.11.2002г. [фирма] е дарил на малолетните си деца – ответници по настоящото дело, собствените си 5/6 ид.ч. от съсобствения си с П. недвижим имот. По силата на договора за делба, сключен между К. Н., С. Н., К. К., Д. К., А. В., Й. В. и ТБ [фирма] по отношение на недвижим имот- масивна нежилищна сграда, построена въз основа на възмездно отстъпено право на строеж върху застроително петно 36В с площ 1183 кв.м., в дял на банката е дадена масивна нежилищна сграда, построена върху застроително петно 36 В 4. А. проект за сградата – музикална школа е издаден на инвеститора С. Б. през 1995г., на когото е отстъпено право на строеж на същата върху общинска земя – 1183 кв.м. С описаните нотариални актове през 1997г. С. Б. е продал на К. К., К. Н. и А. В. на всеки поотделно определени идеални части от правото на строеж на петно 36-В,кв.23,п.І- сектори А,Б,В. За себе си и двете си дъщери Б. е оставил общо 259.5/1183 ид.ч. от отстъпеното право на строеж на петно № 36-В, сектор Г. П. П. е съпруг на едната дъщеря на Б. –В..Съгласно протокол образец 16 на Държавна приемателна комисия за инвеститори на строеж „Музикална школа”, сектор Г,[жк], петно 36В, парцел І, кв.23, сектор Г са посочени С. Б., В. П., Д. Б. и като собственици им е издадено разрешение за ползване на строежа. В. съд е приел от правна страна, че двамата ищци са собственици на частите от процесния делбен имот, при които искат да бъде допусната тя, а ответникът П. на 1/6 ид.ч. За неоснователни са приети възраженията на последния за недопустимост на производството, защото макар П. да не е участвал в договора за доброволна делба, то този договор няма правно значение за съсобствеността върху процесния имот.В дял на всеки съделител е поставена реално построената с негови средства и по одобрен на негово име архитектурен план в отредения му сектор сграда в общото строително петно 36В. Реализирането на конкретното отстъпено право на строеж прави инвеститора собственик на сградата, за която има одобрен архитектурен проект. Освен това с влязло в сила решение по гр.д.№1529/2003г. на Ямболския районен съд П. е признат за собственик на 1/6 ид.ч. именно от същата сграда и съответните ид.ч. от правото на строеж. Тази сграда е самостоятелен обект на делба и останалите участници в договора за доброволна делба от 2002г. нямат права на собственост върху нея и не следва да участват по настоящото дело. Договорът за делба от 2002г. не е и индивидуализирал собствеността на ТБ [фирма] и правата на банката не произтичат от него. Това е така, защото правото на собственост на праводателите на банката – Б., в т.ч. и на ответника П., придобито с В. Б. в режим на СИО /прекратена чрез проведеното принудително изпълнение/, е възникнало още с реализиране на отстъпеното им право на строеж на сградата на музикалната школа в определения им сектор.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Не налице противоречие с цитираното ППВС№7/1973г. по отношение на първия поставен въпрос относно нищожността на доброволната делба от 2002г., поради това, че делбата е извършена без участие на някои от съделителите. Този въпрос не е и обусловил изхода на спора. Решаващите изводи на въззивния съд са в смисъл, че този договор не е породил правото на собственост върху имота на търговската банка, която го е прехвърлила на ЕТ – праводател на ответниците В., срещу когото касаторът е провел успешно иск за правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота. Правата на последния са зачетени. Ирелевантно е дали той е участвал или не в цитирания договор за доброволна делба. Поставените въпроси и възражения за недопустимост на решението, поради неучастие на някои от съсобствениците по смисъла на чл.75,ал.2 ЗН, също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд разрешение на така повдигнатия правен въпрос не е в противоречие с ППВС № 7/1973г. или с посочените от касатора съдебни решения. То е в съответствие с постоянната съдебна практика, съгласно която съдебната делба е допустима при участие на всички съсобственици на имота. В. съд е проследил придобивните основания и е приел наличие на съсобственост само между страните по делото върху имот – самостоятелен обект на собственост. Съгласно така установеното придобивно основание са конституирани в процеса и всички съсобственици. Ето защо не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от №83 от 05.07.2010г. по гр.дело № 152/2010г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: