2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 63/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Ш. – ”, Е., [населено място] срещу решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1030/2011 г., с приложено към нея изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Т. П. Х., със съдебен адрес в [населено място], счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като първа инстанция, с решение от 29. 12. 2010 г. по гр. д. № 2865/2009 г. е уважил иска, предявен от Т. Х. на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявил за окончателен предварителният договор, сключен на 17. 07. 2004 г., по силата на който [фирма] продава на Т. Х. апартамент № 20 на първи етаж от жилищна сграда с административен адрес [населено място],[жк], блок , конкретно описан, за сумата 54 293 евро. Решението е потвърдено от Софийският апелативен съд с въззивно решение от 30. 09. 2011 г. по гр. д. № 1030/2011 г.. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за действителност на предварителния договор, за изпълнение на задълженията от страна на купувача и за притежание на правото на собственост върху имота от продавача към момента на постановяване на решението. Апелативният съд е счет за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилност на решението поради противоречие с разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, която предвижда нищожност на изпълнение върху имуществено право от масата на несъстоятелността след откриване на производство по несъстоятелност. Посочено е, че предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е принудително осъществяване на потестативно право, което не може да се реализира в производството по несъстоятелност.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се в изложението, че е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл. 637, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, по въпроса за приложението на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и по приложението на чл. 363 ГПК, като жалбоподателят счита, че отговорите на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Така заявеното искане за допускане на касация е неоснователно. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС на касационно обжалване подлежат въззивни решения, които съдържат произнасяне по правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда по конкретния правен спор. Въпроси, които не са били предмет на разрешаване от въззивния съд, защото не са въведени като част от предмета на спора, не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Обективните предели на спорния предмет и съответно обхвата на произнасяне от съда се определят от страните съобразно принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК. В случая, както първоинстанционният така и въззивният съд не са се произнасяли по въпросите за приложението на чл. 637 ТЗ и чл. 363 ГПК, защото тези въпроси не са били поставени от страна на ответника по иска, сега жалбоподател. При приключване на първоинстанционното производство той е оспорил иска само с възражението, че не е доказано плащане по предварителния договор, с въззивната жалба е поддържал същото възражение, както и твърдението за нищожност на решението във връзка с чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ. Възражението за недоказано плащане е въпрос на конкретна фактическа преценка на решаващия съд, не е произнасяне по правен въпрос и не може да бъде основание за допускане на касация. Произнасянето на въззивния съд за неотносимостта на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ при искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не противоречи, а е съобразено със съдебната практика.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 09. 2011 г. по гр. д. № 1030/2011 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: