ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 818
гр. София, 12.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 26 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3603/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на управителя на [фирма]-гр. София срещу решение №198 от 18.07.2013 г. по възз. т.д. № 166/2013 на Великотърновския апелативен съд в частта, с която по жалба на неплатежоспособния длъжник [фирма]- [населено място] е отменено частично първоинстанционното решение №70/28.03.2013 на ОС-Плевен по т.д. №238/12 в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника като същата е променена от 20.07.2011 г. на 30.06.2012 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.608 ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба -длъжник по несъстоятелността не се изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови своето решение в обжалваната пред ВКС част относно определянето на началната дата на настъпване неплатежоспособност на длъжника, въззивният съд се е позовал на констатациите в заключението на икономическата експертиза за финансовото състояние на длъжника на база изследваните коефициенти за обща, за бърза, и за абсолютна ликвидност за периода 2010-2012 г. и въпреки, че за този тригодишен период коефициентите за бърза и абсолютна ликвидност са под единица е преценил, че към датата на изискуемост на конкретното вземане на молителя-кредитор посочено в молбата-20.07.2011 г. не е настъпило състояние на неплатежоспособност на длъжника [фирма]- [населено място]. Този извод се основава на продължилите и след тази дата плащания от страна на длъжника към неговите кредитори включително и към молителя по други задължения към него, поради което е счетено че липсва установено трайно състояние на неплатежоспособност към тази дата. Последното плащане към кредитор е през месец юни 2012 г. , поради което и е определена като дата на неплатежоспособност-30.06.2012 година.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: може ли последното плащане към кредитор да се счита за начална дата на неплатежоспособността, може ли плащане към бюджета или липсата на задължения към същия да се смята за добро финансово състояние и платежоспособност, забавеното плащане към ищеца основание ли е да се приеме,че длъжникът е платежоспособен, с оглед общото му финансово състояние за периода..
Твърди се, че по тези въпроси е налице противоречие в отговора на въззивния съд в обжалваното решение с приложените решения на ВКС.
Така формулираните въпроси касаят изцяло преценката на съда по конкретен спор в зависимост от фактите по конкретното дело, която се прави на базата на всички обстоятелства по него, поради което и по тях не може да има общ валиден за всички случаи единен отговор, т.е. в определени случаи отговорите могат да бъдат положителни,в други –не, с оглед установяване на останалите обстоятелства от значение за фактическия състав на неплатежоспособността като обективно състояние на трайна невъзможност на един търговец да изпълнява свое изискуемо парично задължение, възникнало на някое от основанията посочени в закона -чл. 608 ал.1 ТЗ.
Следователно сами по себе си отговорите на така формулираните въпроси имат значение за обосноваността на изводите на съда по конкретното дело, но не засягат пряко тълкуването и приложението на конкретна правна норма, в който случай биха представлявали правни въпроси. Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТКВКС липсата на формулирани от страната правни въпроси само по себе си е основание за недопускането на касационно обжалване, доколкото възпрепятства преценката по чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№198 от 18.07.2013 г. по възз. т.д. № 166/2013 на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.