1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
[населено място], 14.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 208/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. С. и Л. Хейког, граждани на Обединено Кралство Великобритания и Република И., чрез адв. С. В. – САК срещу решение от №1515 от 3.10.2011г. по гр.дело №1513/2011г. на САС, гражданско отделение, осми състав. Касаторът искат отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси : 1.учредителната договорна ипотека представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1, б”б” от процесния договор ; 2. има ли правно значение факта дали към момента на осъществяване на учредяване на ипотеката същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или пък създава една потенциална заплаха за правната му сфера за в бъдеще; 3. следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства от страна на касатора за наличие на реално увреждане на неговите интереси, както и отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение от страна на продавача, основани на нотариално прехвърляне на имота без тежести, като тези съображения да водят съда до извода за договорно неизпълнение на от страна на ответника по касационната жалба / нарушение на чл.4.2 от договора/, не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача.; 4. допустимо ли е решаващия състав при тълкуване на договора на основание чл.20 ЗЗД да подмени волята, обективирана в същия със своята, като по този начин стига до изменение на договора Според касатора така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като решаването им зависи от конкретното дело. Поддържа се, че разрешения от съда правен въпрос по конкретното дело е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение №559 по гр.дело № 1724/92г. на ВС, определения №663 по т.дело № 565/2009г. на ВКС, ТК, решение №81 по т.дело №761/2008г. на ВКС, ТК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител адв.С. Г. е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационната жалба, защото формулираните от касатора въпроси не са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, САС не се е произнесъл конкретно по поставените въпроси и на последно място въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Направено е искане за присъждане на разноски без да са представи доказателства, че такива са направени за пред касационната инстанция.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право при наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторите против [фирма] – София с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 41 344.09лв. и за сумата 5867.49 лв. претендирана като платена на отпаднало основание цена – депозит за покупка на апартамент по предварителен договор от 17.11.2006 г. за покупко – продажба № F 308, разположен на третия етаж, ниво +4, в Комплекс „А. С.” в землището на [населено място]. Софийският апелативен съд е приел за основен въпрос по делото дали в полза на купувачите е възникнало потестативното право да развалят предварителния договор и дали отправеното от тях до продавача едностранно изявление за разваляне на договора е породило желания правен ефект. Счетено е, че при липсата на изрична уговорка в договора за начина на иницииране и организиране на нотариалното прехвърляне на апартамента, не е имало пречка купувачите да изискат от продавача сключването на окончателен договор с конкретно определен от тях ден и час, към който момент може да бъде преценявана изправността на продавача като собственик на имота и дали същия е освободен от тежести в съответствие с чл.4.1 на договора. Увреждаща купувача би била тази сделка, която е сключена с изградения вече имот и биха направили невъзможно прехвърлянето му без тежести. От тук е направен извода, че за купувача не е възникнало правото да развали договора без предизвестие, поради което направеното с нот. покана изявление не е породило действието си. Тъй като предварителния договор не е развален, не е отпаднало и основанието за заване на сумите.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК първи и четвърти въпрос се отнасят до извършената от съда преценка по повод съдържанието на обективираните в чл.4.2 и чл.4.1, б.”б” от предварителния договор клаузи, на обосноваността и законосъобразността на възприетите в резултат на тяхното тълкуване изводи, и по конкретно, че потестативното право за едностранно разваляне на договора ще настъпи, ако е налице увреждане на интереса на купувача към момента на предаване на имота. Отговорите на въпросите, независимо, че са от значение за спора, са изцяло в зависимост от извършената от съда преценка на доказателствата и на даденото тълкуване на две от клаузите в сключения между страните предварителен договор, те не могат да обосноват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Несъгласието на касатора с извършеното от съда тълкуване на клаузите на договора е довод за касиране на решението като неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон / чл.20 ЗЗД/, касационни основания за отмяна по чл.281, т.3, пр. първо и трето ГПК, различни от основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с решение №81 по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК и относно разрешения в него правен въпрос, че на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД, тъй като двете решения са постановени при различни твърдяни в исковата молба факти и обстоятелства. С решението е прието, че въззивният съд не се е съобразил с изявената воля на страните за началния момент на вземанията, произтичащи от прекратен договор за наем, а с предполагаема такава, а по конкретното дело спорът е дали учредената без съгласието на купувача ипотека уврежда интересите на кредитора и към кой момент, трябва да е налице това увреждане. Произнасянето на въззивния съд не противоречи на решение № 559 по гр.дело №1724/92г. на ВС поради липсата на обективен идентитет между делата – спорът по това дело е дали при липсата на нормативна уредба на право, съществуването му може да бъде изведено чрез тълкуване на клаузи на сключения между страните договор. Постановените определения по чл.288 ГПК не формират съдебна практика според приетото в т.1 на ТР № 2 по т.д. №2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези постановени от арбитражен съд/ т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В заключение касаторът не обосновава предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с представените ксерокопия на решения.
Не е налице и кумулативната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото по тълкуването и приложението на чл.20 ЗЗД има установена съдебна практика, вкл. и задължителна за съдилищата.
Вторият въпрос е поставен общо, без да е съобразен с изводите на съда при тълкуване на волята на страните в договора и събраните по делото доказателства, поради което не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че неизпълнението на задължението по договора по чл.4.2, продавачът да изиска от купувача писмено съгласие при сключване на каквато и да е сделка с имота, не е достатъчно за упражняване на потестативното право на купувача по чл.87 ЗЗД за разваляне на договора, ако към момента на предаване на имота – изповядване на сделката пред нотариус, той е освободен от тежести/ чл.4.1, б/. След самостоятелна преценка на фактите по делото, САС е направил извод, че купувачът не е имал основание да развали договора, независимо, че не е дал предварително съгласие за сключване на ипотеката, тъй като към момента на изповядване на предварителния договор за продажба пред нотариус, имотът се продава без тежести след заличаване на договорната ипотека от продавача, поради което не са настъпили последиците на чл.55, ал.1 ЗЗД за ищците да искат връщане на даденото по предварителния договор.
Третият въпрос не е поставен точно и превратно интерпретира мотивите на съда. Съдът не е приел, че касаторите не са представили доказателства, за да установяват, че сделката по ипотеката ги уврежда, а че в исковата молба и нотариалната покана не са изложили доводи и съображения, че ипотеката ги уврежда. Независимо, че вторият и третият въпрос не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – разрешения от съда правен въпрос да е обусловил решаващите му изводи за изхода от спора, по отношение на тях не са доказани специфичните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не обосновава връзката между поставените въпроси и представеното ТР №30 на ОСГК на ВС, с което даде разрешение на въпроси свързани с договора продажба срещу задължение за издръжка и гледане.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Ответникът не е представил доказателства за направени пред касационната инстанция разноски, поради което не се присъждат
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1515/ 3.10.2011г., постановено по в.гр.дело №1513/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: