3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
[населено място] 23.06. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №342 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от МБАЛ [фирма], [населено място], срещу решение от 29.11.2010г., постановено по гр.д.№324/2010г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.07.2010г. по гр.д.№179/2008г. на Кърджалийски районен съд за уважаване на предявените от В. Д. Й. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. Д. Й. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. Д. Й. срещу МБАЛ [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисципленарното уволнение и за възстановяване на заеманата длъжност.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на служителя е незакосъобразно поради неспазена предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която работниците или служителите, които са създали пречки за събиране на предварителна информация за наличието или липсата на заболявания, попадащи под закрилата на чл.333 от КТ, или са декларирали, че не страдат от болестите по Наредба №5/1987г., не се ползват от закрилата по чл.333 от КТ. Разглежданият случай не е такъв. Заболяването на служителя от диабет е дългогодишно и е известно на работодателя, който е поискал разрешение от инспекцията на труда за дисциплинарното уволнение на служителя и е получил такова. Разрешението обаче е поискано преди да е взето мнението на трудово-експертната лекарска комисия. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба №5/1987г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. В случая решението на ТЕЛК е изплатено на инспекцията по труда след като е дадено разрешението от нея. Отделно, решението, съдържащо мнението на ТЕЛК, което е изпратено на инспекцията по труда, не е било влязло в сила към момента на изпращането му на инспекцията по труда, а и в последствие е отменено от НЕЛК по всички поводи, предвид констатираните усложнения на диабета. Смисълът на закрилата е да се отчете здравословното състояние на работника или служителя непосредствено преди самото уволнение и да се прецени как то ще се отрази върху заболяването на лицето. Поради това сочената от касатора съдебна практика не е относима към конкретното дело, по което заболяването на служителя е било известно на работодателя, но не е спазена предварителната закрила при уволнение. Тъй като релевираният правин въпрос не е относим към конкретното делото, по което няма данни служителят да е укрил заболяването си или да е създал пречки за събиране на предварителна информация за наличието или липсата на заболявания по Наредба №5/1987г., а напротив – по делото е установено, че работодателя е знаел за заболяването на ищеца, не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2010г., постановено по гр.д.№324/2010г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА МБАЛ [фирма], [населено място], да заплати на В. Д. Й. от [населено място], сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: