О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
[населено място] ,27,10,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 331 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 814/ 22.04.2015 год. по т.д.№ 4686/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.10.2014 год. по гр.д.№ 4126/2014 год. на Софийски градски съд,за осъждането на касатора, по предявения от Б./ Б. / иск, с правно основание чл.233 ал.1 пр.първо ЗЗД, да опразни и предаде на ищеца държането на недвижимия имот, ползван по сключен договор за наем в срока до 03.07.2013 год. и прекратен с изтичането на този срок. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение,поради недопустимост на иска,с оглед липса на правен интерес за ищеца – наемодател, в евентуалност – неправилност,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съобразяване на фактическо твърдение на ищеца, въведено след преклузивния за това срок,в противоречие със заявените в исковата молба факти и обстоятелства, с което се обосновава и твърдяната недопустимост, а именно – твърдението,че наетите помещения не са предадени по предвидения в договора ред и са останали заключени от наемателя. Твърди се нарушение на чл.235 ал.2 ГПК, предвид несъобразяване на въззивния съд с възникналото противоречие в твърденията на ищцовата страна – тези в исковата молба и в последвалото становище вх.№ 76633 / 19.06.2014 год., както и нарушение на чл.236 ал.2 ГПК – поради необсъждане в мотивите на въззивното решение на всички доводи по релевантните за спора факти и обстоятелства.Касаторът намира, че липсва обоснованост на една от изискуемите предпоставки за уважаването на иска по чл.233 ал.1 пр. първо ЗЗД – бившият наемател да ползва или държи наетия имот или да препятства държането му от наемодателя.Счита, че тежестта за установяване на това препятстване е била на ищеца и не се явява доказана със събраните единствено гласни доказателства на заинтересован негов служител.Не оспорва относимостта на факта, че помещенията са били заключени, към обосноваването на извода за препятстване ползването им от наемодателя, а единствено доказването на този факт.
Ответната страна – Б. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като счита, че формулираните въпроси не удовлетворяват изискването за правни , а предпоставят произнасяне по правилността на конкретното въззивно решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С исковата молба ищецът – Б. е твърдял, че след прекратяване на наемното правоотношение с ответника, с изтичане срока на сключения договор за наем от 01.07.2012 год. и при изрично противопоставяне на наемодателя за продължаването му, ответното дружество не е изпълнило задължението си да върне държането на помещенията , въпреки отправените му две последователни покани, с изрично посочен в тях срок.С оглед това твърдение, ищецът е предявил иска по чл.233 ал.1 пр. първо ЗЗД. С отговора на исковата молба [фирма] е оспорило иска, твърдейки че е било принудено да напусне имота след предизвикано от ищеца прекъсване на електрозахранването на 02.07.2013 год. / датата на изтичане срока на договора /. Позовава се на неизправността на ищеца – наемодател, като основание за отхвърляне на претенцията му.С последващо становище и преди първото съдебно заседание, в изпълнение указанията на съда за становище по проекто-доклада, ищецът е уточнил, че съгласно чл. 4.5.6 от договора за наем, „наемателят следва писмено да предупреди наемодателя за часа на издаването„ , като „ за предаването се съставя приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни „. Такъв ред за предаване държането на имота наемателят не е спазил, като изрично е посочено и обстоятелството,че помещенията са останали заключени от дружеството. Досежно прекъснатото електрозахранване ищецът се позовава на изрично уговореното в чл.6.3 от договора. За установяване релевантния по спора факт,относно предаване държането на имота от наемателя на наемодателя, са разпитани свидетели на всяка от страните.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен, въззивният съд е приел за доказано, но недостатъчно за отхвърлянето на иска, фактическото опразване на наетите помещения. Цитирайки правната теория и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се е позовал на дължимо от наемателя правно действие по връщане на държането на вещта, при това с всичките й принадлежности, каквито и за недвижими имоти изрично са посочени и ключовете за същите, независимо дали са тези предадени от наемодателя или такива, изготвени и ползвани от наемателя.Позовавайки се и на изрично договорения начин на предаване при прекратяване на наемното правоотношение / чл. 4.5.6 /, който ответникът не твърди да е спазил, съдът е счел , че простото опразване на помещенията не предпоставя извод за изпълнение на дължимото правно действие по предаване на държането.Изложени са мотиви по възраженията на въззивника – ответник – относно клаузата на чл.5.3 от договора, липсата на доказателства за предаване на ключове от наемодателя на наемателя при възникване на наемното правоотношение, както и относно неизправността на наемодателя, с оглед прекъснатото електрозахранване на обекта, вкл. и по възражението за неточен доклад на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът формулира следните въпроси : 1/ Налице ли е правен интерес от иск по чл.233 ал.1 пр.1 ЗЗД от страна на наемодател,ако след прекратяване на наемния договор наемателят е опразнил и освободил същия , но не по договорения начин / с приемо – предавателен протокол/, но не е създал пречки пред наемодателя, възпрепятстващи достъпа му до имота и при условие, че в договора е предвидена едностранна възможност за наемодателя да възстанови едностранно държането, без съдебна намеса ? Допустим , респ. основателен ли е такъв иск ?; 2/ Нарушава ли се правото на защита на ответника, ако след постъпването на отговора му, ищецът е направил съществено изменение на фактическите си твърдения, развити в исковата молба и съдът не е предоставил допълнителна възможност на ответника да вземе становище по тези нововъведени твърдения ?; 3/ Следва ли въззивният съд да вземе под внимание и обсъди в мотивите обстоятелството, че в хода на делото пред първа инстанция ищецът е променил първоначалните си фактически твърдения, при положение, че ответникът е посочил този довод за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната си жалба и съставлява ли този пропуск на въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила ? ; 4/ Ако по делото няма доказателства наемодателят да е предавал на наемателя ключове от наетия имот във връзка с наемното правоотношение, дължи ли последният връщане на такива след прекратяването му ? – всички въпроси обосновавани с формално цитиране хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5/Съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на довод , че в исковата молба отсъства съществена за основателността на иска предпоставка , за установяването на която ищецът допълнително е въвел и поддържал нови фактически твърдения , различни от първоначалните ? и 6/ Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако съдебният състав е формирал решаващия си извод по начин, който не съответства на установените по делото факти и обстоятелства и събраните доказателства ? – всеки от последните два въпроса е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с приетото в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : реш.№ 700 по гр.д.№91 / 2010 год. на ІV г.о., реш.№ 3 по гр.д.№ 534 / 2012 год.на ІV г.о., реш.№ 609 по т.д. № 323 / 2008 год. на І т.о. и реш.№ 15 по гр.д.№ 4604 / 2014 год. на ІV г.о. на ВКС.
В преобладаващата си част въпросите се основават на довода на ответника, че заявените в допълнителното становище на ищеца обстоятелства – непредаване държането на наетите помещения по предвидения в договора за наем начин и оставянето им заключени – са нови фактически твърдения, напълно различни и противоречащи на заявените с исковата молба. Тази концепция не съответства на установимото, доколкото в исковата молба ищецът се е позовал на отрицателния факт за непредаване държането на помещенията от ответника , а допълнителните фактически твърдения само поясняват начина му на препятстване и съдържанието на дължимото, според него, правно действие по връщане на държането.Не се касае за факти , променящи правното основание на претенцията или обхвата на изначално дължимата по иска защита на ответника, още повече, че съдът не е препятствал събирането на доказателства на ответника в оборване на така сочените факти, нито с въззивната жалба са направени доказателствени искания във връзка с твърдяното процесуално нарушение на съда, както изрично е съобразил и въззивният съд. При това, становището на ищеца е депозирано в изпълнение указанията на съда за становище по проекто-доклада .
С оглед преждеизложеното,втори , трети и пети от формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК : не е налице съществено изменение на фактическите твърдения , нито отказ на първоинстанционния съд да предостави на ответника възможност за становище по направените от ищеца уточнения,вкл. да представи доказателства по оспорването им.Нещо повече, ответникът не твърди сключване на приемо-предавателен протокол, нито предаване на ключовете, позовавайки се на фактическото опразване на помещенията, прието за доказано и от въззивния съд, но недостатъчно да обоснове надлежно изпълнение на задължението по чл.233 ал.1 пр.първо ЗЗД.По начало,въпросите предпоставят преценка на конкретно извършените процесуални действия и отговор за правилността им и на основанията по чл.281 т.3 ГПК, дължими в друга фаза на касационното производство.Не са формулирани по принципното приложение на процесуална норма, в чието съдържание въззивният съд да е вложил смисъл, различен от вложения от законодателя. Последното е относимо и за шестия от формулираните въпроси, който и на това основание също не удовлетворява изискването за правен, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Четвъртият от въпросите формално покрива изискванията за правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и отговор на същия е предпоставка за мотивирането на решаващия извод за препятстване държането на наемодателя.Въззивният съд е приел, че връщане на държането на вещта предполага връщане с всичките й принадлежности, каквато са и ключовете, като без значение е дали се касае за предадени такива от наемодателя или направени и ползвани такива от наемателя. Въпросът ,обаче, не се обосновава с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Формалното позоваване на хипотезата е напълно недостатъчно. Не е посочена неясната, непълна или противоречива по съдържание правна норма, предпоставила противоречиво тълкуване в съдебната практика или непротиворечиво такова, но неправилно и подлежащо на преодоляване, с оглед изменение на обществените условия и промени в законодателството.
Първият от въпросите предпоставя отговор за правния интерес от предявяването на иска и допустимостта на съдебното решение, поради което изисква служебно произнасяне на съда, дори без обосноваването на допълнителен селективен критерий.Правният интерес подлежи на преценка съобразно твърденията на страната.Доколкото ищецът твърди, че е препятствано държането и ползването на имота му, същият обуславя правен интерес от завеждането на иска.Дали твърдените от същия обстоятелства по това препятстване са достатъчни да обосноват такова, е въпрос по основателността му.Подвъпроса – „ основателен ли е настоящият иск„, вкл. с оглед изричната договорна клауза на чл. 5.3 – съставлява въпрос относно правилността на конкретното решение, на основание конкретно формираната воля на договарящите, а не на правен въпрос по приложението на закона.Дори да би се приел за такъв, по изложените в предходния параграф съображения, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 814/ 22.04.2015 год. по т.д.№ 4686 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Б., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 084,80 лева .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВ