1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
С., 8.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1606 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. В. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. В. АК-С., против въззивно решение от 04.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 13809/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 15.06.2010 г. на Софийски районен съд, 46 с-в, постановено по гр.д. № 33151/2008 г., са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове от касаторката срещу Д. Р. И. от [населено място], главният – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 73, ал. 2 СК/отм./, за признаване за установено, че договорът за продажба на ? идеална част от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], приземен етаж, обективиран в нот. акт № 65, т. ІV, рег. № 8043, д. № 606/2007 г. на нотариус Н. Г., с район на действие СРС, е нищожен, поради противоречие със закона и евентуалният – с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, за признаване за установено, че горепосочения договор за продажба на ? идеална част от процесния апартамент е нищожен като относително симулативен, прикриващ договор за дарение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Поставеният правен въпрос е по предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, а именно, че съдът е длъжен да установи действителното състояние на отношенията на привидност между страните при подадения иск за относителна симулация. В тази връзка е посочено и представено решение № 35 от 01.03.1966 г. по гр.д. № 195/1965 г. на ОСГК на ВС, а с касационната жалба са представени решения на отделни състави на ВКС/ВС, а именно: решение № 311 от 17.02.1966 г. на ВС по гр.д. № 2041А/1965 г., І г.о. и решение № 148 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 726/2008 г. на І г.о. на ВКС. Тъй като са посочени като съдебна практика решения на отделни състави на ВКС/ВС, а не задължителната му практика, която съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай.
Ответникът по касационната жалба Д. Р. И. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени установителни искове по чл. 26 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на продажбената сделка като противоречаща на закона, както и като относително симулативна, прикриваща дарение, въззивният съд е приел, че в случая императивната норма на чл. 73, ал. 2 СК/отм./ е неприложима, тъй като процесната продажба не съставлява действие на разпореждане с имущество на непълнолетния ответник. Р. действие е извършено от другата страна по договора – продавача, който отчуждава правото си на собственост върху процесния апартамент. Непълнолетния ответник – купувач не извършва действия по смисъла на чл. 73, ал. 2 СК/отм./, тъй като от неговият патримониум не преминават блага към патримониума на продавача, включително чрез заплащане на част от продажната цена, престирана изцяло от другия купувач, поради което разрешение на съда за извършване на атакувания договор за продажба не е необходимо и недаването му в конкретния случай не е основание за нищожност на сделката, поради противоречие със закона. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на договора като относително симулативен – прикриващ дарение, съдът е приел и този иск за неоснователен, тъй като по делото е установено, че цялата продажна цена е заплатена на продавача, следователно постигнатото съгласие е за сключване на договор за продажба, а не на договор за дарение по отношение на непълнолетния ответник. И. за спора е обстоятелството кой от двамата купувачи е заплатил цената щом тя в целия й договорен размер е престирана на продавача, при която хипотеза е изключено дарствено намерение от страна на последния за каквато и да била идеална част от отчуждения недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В конкретния случай жалбоподателят е посочил като такъв правен въпрос, обусловил изхода на спора, а именно, че съдът е длъжен да установи действителното състояние на отношенията на привидност между страните при подадения иск за относителна симулация. Този въпрос е от значение за изхода на делото, но в случая той не е решен от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика, а в съответствие с нея. Действително въззивният съд е приел, че при относителна симулация следва да бъде установено чрез пълно и главно доказване, че съгласието по симулативната сделка е привидно. Доколкото атакувана сделка е насочена срещу интересите на ищцата в качеството й на наследник на продавача, ограничението по чл. 165, ал. 2 ГПК е неприложимо, т.е. т.н. „писмено начало” не е задължително и установяването на привидността може да бъде извършено с всички доказателствени средства по ГПК, което е в тежест на ищцата. В случая обаче е установено по безспорен начин, че цялата продажна цена е заплатена на продавача, следователно постигнатото съгласие е за сключване на договор за продажба, а не на договор за дарение по отношение на непълнолетния ответник, поради което не е налице твърдяната относителна симулация. Без значение за спора е обстоятелството кой от двамата купувачи е заплатил цената щом тя в целия й договорен размер е престирана на продавача, при която хипотеза е изключено дарствено намерение от страна на последния за каквато и да била идеална част от отчуждения недвижим имот. В заключение следва да се отбележи, че твърдения, които се отнасят до евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай, като същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 13809/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 59413 от 27.06.2011 г. на М. В. М. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: