О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
гр.София, 28.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №163 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Б”ЕООД – поделение за п. п. – Пловдив, срещу решение от 26.10.2009г., постановено по гр.д. №2431/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 24.06.2009г., постановено по гр.д. №1748/2009г. на Пловдивски районен съд, за уважаване на предявените от Ю. М. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ю. М. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалбане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Ю. М. Б. срещу „Б”ЕООД – поделение за п. п. – Пловдив, искове за признаване за незаконно и отменяне на уволнението, извършено със заповед №ЛС-122/2008г. на директора на ППП-Пловдив; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – магазинер, железопътен и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3057,50лв.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното основание – съкращение в щата, тъй като не е доказано самото основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, работодателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК, сочи правни въпроси във връзка с предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ и подбора. Въпросите за предварителната закрила и подбора не се преценяват щом не се установява основанието на уволнение – съкращаване в щата. Тези въпроси са относими към допълнителните мотиви, изложени във въззивното решение, но не и с решаващите му мотиви. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, а непосочването на правния въпрос от значение за формиране решаващата воля на съда по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – ТР №1/2009г. по т.д. №1/2009г. ОСГТК ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на този изход на производстото не се поставя на обсъждане молбата за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение, по която не е внесена и гаранция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2009г., постановено по гр.д. №2431/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на „Б”ЕООД – поделение за п. п. – Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: