О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София 14.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 332/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. С., град С., подадена от пълномощника му адвокат С, срещу решение №1232 от 05.10.2009 г. по гр. дело №1655/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 15.03.2007 г. по гр. д. №2077/1998 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Ю. А. К. иск за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на апартамент №4, находящ се в град С., бул. „Г”, бл.9, оформен с нотариален акт №54 по нот. дело №21291/1993 г. на І софийски нотариус, както и евентуално съединените искове за унищожаване на същия договор като сключен чрез измама, в състояние, което не е позволявало на продавача да разбира свойството и да ръководи действията си, поради състояние на крайна нужда при явно неизгодни условия и поради договаряне във вреда на представлявания. Въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението на ищеца, че наследодателката му Н. А. Р. не е формирала валидна собствена воля за сключване на договора за продажба на имота. Договорът е сключен от пълномощник на продавача Н. Р. с валидно учредена от упълномощителя представителна власт. По делото не са събрани никакви доказателства за въвеждането на продавачката в заблуждение при сключването на договора. При подписването на пълномощното тя е била напълно способна да разбира и ръководи действията си. Няма доказателства при сключването на договора продавачката да е била в състояние на крайна нужда и да е договаряно в нейна вреда.
Ответникът по касационната жалба Ю. А. К. , град С., оспорват жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно възможността да се приеме, че пълномощното за продажба на имота е валидно, при положение, че не е положен отпечатък от десния палец, а е положен подпис, а упълномощителят не е имал никаква говорна функция и двигателни способности; липсата на двигателни функции независимо от пълното съзнание на упълномощителя да ръководи действията си не е ли основание за унищожаемост на договора; крайна нужда означава ли само материална такава или може да се преценява и с оглед физическото състояние на продавачката и налице ли е договаряне във вреда на представлявания след като пълномощникът е имал представителна власт да продаде имота като запази правото на ползване на прехвърлителката, но той не е направил това. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1232 от 05.10.2009 г. по гр. дело №1655/2007 г. на Софийския апелативен съд. Последният повдигнат от касатора въпрос за това налице ли е договаряне във вреда на представлявания след като пълномощникът е имал представителна власт да продаде имота като запази правото на ползване на прехвърлителката, но той не е направил това, не обуславя крайното решение. За да се допусне касационно обжалване материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая посоченият въпрос е извън предмета на делото, тъй като при продажбата на процесния апартамент е запазено пожизнено правото на ползване на продавачката. Останалите повдигнати въпроси обуславят крайното решение, но не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика. Тя е съобразена от въззивния съд. Той е приел, че след като по делото не са събрани доказателства за напълно загубени двигателни функции на продавачката към момента на упълномощаването, а само за силното им ограничаване, то следва да се приеме, че тя е могла да се подписва саморъчно, поради което и упълномощаването е валидно, тъй като не е имало недъгавост по смисъла по смисъла на чл.475, ал.2 ГПК. Основанието за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД е налице само когато волеизявлението е извършено в състояние, което обективно не позволява на лицето да разбира и ръководи действията си. В случая въззивният съд е приел, че тя не е била в такова състояние, защото съобразно събраните по делото доказателства продавачката е била в пълно съзнание и е разбирала и ръководила действията си, независимо от силно ограничените си двигателни функции. Крайната нужда по смисъла на чл.33 ЗЗД е винаги материална и се свежда до недостиг на парични средства независимо от причината за това. Според въззивния съд в случая са събрани доказателства, че към момента на сключването на договора продавачката не е имала никакви парични затруднения и разполага със средства спокойно да заплаща всичките си разходи, включително и тези за лечението си.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 2 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1232 от 05.10.2009 г. по гр. дело №1655/2007 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. Р. С., град С., да заплати на Ю. А. К. , град С., 2 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.