О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 617/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. К. –Вълчинова против решение №1603/06.11.2009г на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1521/2008г. по описа на същия съд.
В началото на касационната си жалба,касаторът излага основания за допускане на касационно обжалване,посочвайки член 280 ал.1 от ГПК,без да конкретизира конкретно по кое от предвидените в същата разпоредба основания, съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос-дали в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на твърдението си за наличие на такова произнасяне,в началото на касационната жалба ,се твърди,че съдът е допуснал смешение на правни фигури между понятията „недопустимо” и „нищожно „ решение по смисъла на член 270 от ГПК/отм/,както и разбирането за силата на пресъдено нещо по смисъла на член224 от ГПК/отм/
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че сочения от ищеца,настоящ касатор,недостатък на атакуваното решение,а именно подробно индивидуализиране на вещите,допуснати до делба,направено във фазата на извършване на делбата,поради нарушения на съдопроизводствените правила може да се отстрани по реда на обжалването,но не може да обоснове нищожност на това решение на съда,извършил делбата. Наред с това,съдът е приел за неоснователно твърдението на настоящия касатор,че решението от 29.10.1997г- на Районен съд П. ,е постановено от некомпетентен орган,защото този критерий е налице,ако с съдът с решението си разглежда въпрос,който е извън правораздавателната властта на съда и когато е постановено от лице,което не заема длъжността”съдия”,като в случая Пловдивски районен съд е бил родово и местно компетентен да се произнесе по спора,а сочените доводи относно горепосоченото произнасяне не водят до нищожност на постановеното решение.
В самата касационна жалба,в началното изложение по същата,във връзка с допустимостта на касационното обжалване е цитирана от касатора практика на ВКС:
-решение №109/1997г. на ВКС,Іго,според което нищожно по смисъла на член 209 ал.2 и ал. от ГПК/отм/ е това решение,което не отговаря на основните процесуални изисквания за валидност:постановено от незаконен състав,извън пределите на правораздавателната власт,не е изготвено в писмена форма,не е подписано,неразбираемо е дори чрез тълкуване,
-решение №158/1997г. по описа на ВКС,ІVго,което се отнася до наличие на нищожност на отменително решение,което прави нищожно и постановеното по съществото на делото,с което съдът се е произнесъл в частта,за която има влязло в законна сила решение на първоинстанционния съд. В настоящия случай не е налице тази хипотеза,тъй като,с предявеният иск на основание член 209 ал.3 от ГПК/отм/ се иска да се обяви за нищожно решение от 29.09.1997г. по гр.д. №974/1990г. по описа на Пловдивски окръжен съд,който иск е бил отхвърлен. Не е налице обявена нищожност на отменително решение,какъвто е предмета на горепосочената съдебна практика.
С оглед изложеното,не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1,тъй като произнасянето на съда е в съответствие с практиката на ВКС. По отношение твърдението на касатора за неразграничаване на нищожно и недопустимо решение от съда,те също са неоснователни. Съдът правилно е вложил смисъла на това правно понятие,видно от решаващите му мотиви,затова защото, нищожно е решението,което не отговаря на изискванията на валидно решение,а за да е такова същото трябва да бъде постановено от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,постановено в писмена форма и да е подписано,което е налице при постановеното от въззивния съд решение. Твърдението на ищеца,настоящ касатор,че индивидуализацията на вещите допуснати за делба,извършена във втората инстанция,представлява постановяване на решение”извън пределите на правораздавателната власт” и оттам има за последица нищожно решение са неоснователни. Този порок се отнася до нарушения на съдопроизводствените правила,който е отстраним по пътя на обжалването му пред по-горната съдебна инстанция,но не води до нищожност на постановеното решение. По отношение доводите за неразграничаване на нищожно и недопустимо решение,същите са неоснователни,тъй като недопустимо е решението,което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество-като такова постановено въпреки липсата на правото на иска или ненадлежното му упражняване,както и когато съдът е бил десезиран,липсата на положителна или отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо,каквито твърдения и доводи изобщо не са предмет на заявеното с исковата молба. Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1603/06.11.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 1521/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: