2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 297/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. И. А. от [населено място] е подала касационна жалба против решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 1041/2011 г., приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответниците Й. К. Т. и Й. Н. Т., двамата от [населено място], оспорват касационната жалба като неоснователна и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд установи следното:
Окръжен съд – Благоевград, с обжалваното решение, е потвърдил решението по гр. д. № 189/2011 г. на Районен съд Сандански, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. срещу ответниците Т. искове за сумата 15 060 лв. за неоснователното им обогатяване за сметка на ищцата от ползване без правно основание на апартамент в [населено място] и за сумата 600. 47 лв. обезщетение за забава. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на районния съд, че по делото не е установено обедняване на ищцата, респективно обогатяване на ответниците от ползването на апартамента и не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е в противоречие на практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необосновано. В изложението не е изрично конкретизиран правния въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е излязъл извън предмета на делото като се е занимавал с въпроса дали процесният апартамент е годен за ползване и не е анализирал установени релевантни факти, че ответниците са препятствали ищцата да ползва собствения си апартамент. Обстоятелството дали въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила при оценката на доказателствата и е постановил необосновано решение, не е основание за допускане на касационно обжалване, а може да бъде причина за отмяна на решението като неправилно, ако вече е допусната касация. В случая, окръжният съд се е произнесъл по основния спорен въпрос – налице ли е обогатяване на ответниците за сметка на обедняването на ищцата чрез лишаването й от ползване на собствения й апартамент. Съдът е допуснал възприемане на тезата на ищцата, че тя е била лишена от достъп до апартамента, но е посочил, че за отговорността по чл. 59 ЗЗД е определящо доказването на неоснователното разместване на блага – обогатяване на ответниците за сметка на обедняването на ищцата. Изводът на съда, че не е налице обогатяване на ответниците е изведен от доказателствата по делото, че апартаментът е изграден само в „груб строеж” не може да се ползва за обитаване като жилище или за други цели и по никакъв начин не е облагодетелствувал ответниците, не е увеличил тяхната имуществена сфера. Касае се за разрешаване на фактически въпрос, основано на доказателствата по конкретното дело и това произнасяне не може да бъде повод за допускане на касационно обжалване. Приложените решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, също се отнасят до конкретни фактически хипотези и не могат да обосноват противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС.
Няма аргументирано изложение за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е приложил нелогично и неадекватно материалноправни норми, извършил е превратно тълкуване на закона, но това становище е несъстоятелно и напълно субективно. Съдът се е позовал на точното прилагане на чл. 59 ЗЗД, като е съобразил, че визираните в разпоредбата понятия – обогатяване, респ. обедняване, имат своето фактическо съдържание, което следва да бъде доказано във всеки отделен случай.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19. 12. 2011 г. по гр. д. № 1041/2011 г. на Окръжен съд Благоевград по жалбата на В. А. от [населено място], съдебен адрес [населено място], адвокат Ю. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: