ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 819
гр. София, 12.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 26 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3546/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на собственика на капитала и управител на [фирма]-в несъстоятелност-гр. П. срещу решение №155 от 19.06.2013 г. по възз. т.д. № 347/2012 на Великотърновския апелативен съд в частта, с която по жалба на [фирма]”-в несъстоятелност е потвърдено частично първоинстанционното решение №190/01.11.2012 г. по т.д./н/ № 96/2012 на ОС-Плевен в частта за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на дружеството- касатор и налагане на възбрана върху собствен на длъжника имот.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.608 ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
От страна на ответника [фирма]-кредитор по несъстоятелността се изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която е оспорват основанията за допускане до касация.
От страна на ответника по жалбата [фирма]-гр. П. се изразява становище,че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е преценил като основателна молбата на кредитора [фирма] и на присъединилия се такъв [фирма] за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, съставът на въззивния съд е приел, че двамата молители имат изискуеми вземания към [фирма] основани съответно на търговска продажба- цена на пакетирано кафе в размер на 47 601,60 лева към първия и два банкови кредита към втория: в размер на 1 200 000 евро и 240 000 лева. Същите са станали изискуеми, съответно на 20.02.2012 г. вземането на [фирма] и на 31.05.2012 –вземанията на банката. От заключението на икономическата експертиза за финансовото състояние на длъжника на база изследваните коефициенти за бърза, за незабавна и за абсолютна ликвидност за периода 2009-2012 г. и въз основа на констатацията, че след извършени значителни плащания в общ размер на 1 835 154,05 лева длъжникът е останал без налични парични средства към след 31.12.2011 г. при само частично погасяване на вземанията си към кредиторите –молители в производството о чл.625 ТЗ. Общият размер на задълженията на П. Е. към различните кредитори към 30.05.2012 г. възлиза на 2 856 676,07 лева. Съдът е счел, че с оглед изложеното длъжникът е в състояние на неплатежоспособност от 20.02.2012 г.-по-ранната дата на изискуемост на процесните вземания, доколкото и към тази дата същият вече не е бил в състояние да заплаща текущите си задължения в посочения размер, тъй като е останал с минимални свободни парични средства и задължения в посочения общ размер. Без значение е стойността на дълготрайните материални активи/Д./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за това следва ли да се открие производство по несъстоятелност на търговец, който не погасява изискуемо парично задължение, когато затрудненията му са временни и той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие в отговора на въззивния съд в обжалваното решение с този намерил израз в цитираната в изложението практика на ВКС: Р 532/14.05.1996 г. по гр.д. № 312/96 V г.о. , Р №568/24.06.2008 г. на ВКС по т.д. 219/2008 ТК, Р №481/10.04.2003 г. по гр.д. №1521/2003 г..
На първо място така зададен въпросът предполага установена по делото временност на финансовите му затруднения и наличие на достатъчно имущество за покриване на задълженията му към кредиторите.Следва да се отчете, че по делото липсват подобни констатации на база събраните доказателства за това. От заключението на в.л. за финансовото състояние и платежоспособността за периода 2009 г.-2012 г. е установен спад на наличните парични средства, особено след 01.01.2012 г. след погасяване на парични задължения към негови доставчици, след която дата на практика длъжникът не разполага с достатъчно количество свободни парични средства и краткотрайни активи за погасяване на своите задължения в общ размер към м. май 2012 г. възлизащ на 2 856 676,07 лева. По отношение на активите, с които биха могли да се покрият задълженията на търговеца към неговите кредитори, то константната съдебна практика приема, че от значение са само краткотрайните такива, но не и Д./ в тази насока и соченото от самия кредитор Р №481/10.04.2003 г. по гр.д. №1521/2003 г./.Следователно така формулираният въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, доколкото няма връзка с конкретните факти и доказателствата по настоящото дело, а и липсва противоречие в отговора му с посочената незадължителна практика на ВКС, формирана при действието на ГПК/отм./.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване .
В полза на ответника [фирма] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300-триста лева,съгласно чл.78 ал.8 вр с ал.3 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №155 от 19.06.2013 г. по възз. т.д. № 347/2012 на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-в несъстоятелност-гр. П. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300-триста лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.