О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 13.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2760 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Б. В. Ц. чрез адвокат Я. Д. от АК-София срещу решение № 522/05.03.2019 г. по в.гр.д. № 2801/2018 г. на Апелативен съд София, 8 състав, с което се потвърждава решение № 943/13.02.2018 г. по гр.д. № 4027/2016 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените искове на Б. В. Ц. срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, при участието на подпомагащата страна „Мегаинвест-Холд” ЕООД, ЕИК[ЕИК], за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди от ПТП на 23.12.2014 г. в размер на сумата от 80 000 лева /частичен иск от общо 200 000 лева/ и за имуществени вреди в размер на 2400 лева, ведно със законните лихви до изплащането на сумите.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че са налице и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти?“ и 2. „Необходимо ли е при преценката, дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като предвидима опасност.“ Според касатора, въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление – София е подала писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба и счита същата за неоснователна.
От „Мегаинвест-Холд” ЕООД не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл на основание чл.49 ЗЗД по иска за обезщетение на имуществените вреди от ПТП на 23.12.2014 г., не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е 2400 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ, бр.86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела. В случая, ищецът е предявил искове за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД, но първият от тях е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Касационната жалба в частта, в която съдът се е произнесъл по иск за обезщетение на неимуществените вреди от ПТП на 23.12.2014 г. е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, която осъществява дейности по изграждането, ремонта и поддръжката на републиканската пътна мрежа, тъй като по делото не се доказват елементите на фактическия състав на непозволено увреждане. Съобразявайки приетото заключение на вещото лице по делото, че по-голямата част от пътния участък по време на инцидента е бил сух, а видимостта – достатъчно добра, за да може водачът да възприеме опасността от заледяване на насрещното платно за движение, съдът достига до крайния извод, че причина за настъпилите вреди не може да бъде заледяването на пътя, поради което предявените искове за обезщетение на вредите от пътнотранспортното произшествие на 23.12.2014 г. са неоснователни.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, доколкото решението съдържа конкретна преценка на въззивния съд за установените по делото обстоятелства и приложението на закона към тях. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, засягаща търсената от страните защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси, независимо че обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, не дават основание въззивното решение да бъде допуснато до касация поради противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Първият процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/2013 г. на ІІІ г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора, фактите и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, въззивният съд е обсъдил всички доказателства, установяващи релевантните за изхода на спора факти и въз основа на тях е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че по делото не се доказва фактическия състав на непозволено увреждане, тъй като не е налице бездействие, което да се приеме за противоправно, във връзка със задълженията на АПИ по обезопасяване на републиканската пътна мрежа, от което да са настъпили вреди в причинно-следствена връзка с произшествието, т.е. въззивният съд е приел, че липсват предпоставките да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД. Мотивите на въззивната инстанция са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, да бъдат отчетени всички обстоятелства от значение за отговорността по чл.49 ЗЗД, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият въпрос обуславя изхода на делото, но отговорът му е свързан с обсъждането и конкретната преценка на доказателствата и възприетите от въззивния съд релевантни за делото факти и обстоятелства, затова, дали е доказан фактическия състав на непозволено увреждане, при възлагане на работата по обезопасяване на пътната мрежа, т.е. във връзка с правилността на решението. По своята същност тези въпроси представляват оплакване срещу фактическите и правни изводи на съда, които не може да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че причината за пътнотранспортното произшествие не е състоянието на пътната настилка и неизпълнението на задълженията на ответника да поддържа пътния участък в добро състояние, а субективните действия на водача при управлението на автомобила. Съгласно указанията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на относим за изхода на делото правен въпрос, като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не може да бъде допуснато касационно обжалване за проверка правилността на фактическите изводи на съда в решението.
След като съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона във връзка с претенциите за обезщетение на вреди при непозволено увреждане, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретни правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление – София са поискани разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 8512 от 25.04.2019 г. на Б. В. Ц. чрез адвокат Я. Д. от АК-София срещу решение № 522 от 05.03.2019 г. по в.гр.д. № 2801/2018 г. на Апелативен съд София, 8 състав в частта по предявения иск за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 522/05.03.2019 г. по в.гр.д. № 2801/2018 г. на Апелативен съд София, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. В. Ц., ЕГН [ЕГН], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление – София, разноски в размер на 100 (сто) лева.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.