4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
гр. София, 14.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 755 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
С въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 304/15.08.2012 г. по в.ч.гр.д. № 381/2012 г. е потвърдено определение № 551 от 12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 208/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е дадено разрешение на [фирма] [населено място], представлявано от А. М. Д., да извърши плащания на трудови възнаграждания за м. юни 2012 г. в размер на 8 187,98 лв., за социално и здравно осигуряване съответно 1 532,99 лв. за Д., 3 280,16 лв. за ДОО, 798,32 лв. Д. и 1 498,48 лв. – здравни осигуровки, както и сумата 7 031,32 лв. ДДС от разплащателната му банкова сметка в банка О. клон Т.; : ****. *** ******* **** B. C.: U. B., на основание чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД.
Недоволна от определението на ВтАС е К., представлявана от Б. Ц., инспектор юрист при ТД на К. [населено място], която го обжалва в срок като счита, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както следва: следва ли при даване на разрешение за извършване на плащания на основание чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД по конкретна банкова сметка да се установи дали по нея са налични сумите, които се иска да бъдат освободени – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което като е потвърдено първоинстанционното определение е дадено разрешение да се извършат съответните плащания на основание чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД, същото да бъде отменено като неправилно.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез управителя си А. М. Д. и пълномощника си адв. С. И. от АК-П., в писмени отговори по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорват като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че в случая са налице основанията на разрешението по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД, тъй като от представените писмени доказателства се установява съществуването и дължимостта от [фирма] за м. юни 2012 г. на неплатени трудови възнаграждения в общ размер на сумата от 8 187,98 лв., за социално и здравно осигуряване съответно 1 532,99 лв. за Д., 3 280,16 лв. за ДОО, 798,32 лв. Д. и 1 498,48 лв. – здравни осигуровки, както и сумата 7 031,32 лв. ДДС, като данните за имущественото състояние на молителя са, че цялото му имущество е предмет на допуснато обезпечение, т.е. запорирано и възбранено. Съдът е приел, че в тази връзка възражението на жалбоподателя, че по конкретната банкова сметка липсват парични средства, поради което не е допустимо да се разрешава извършването на плащания от нея, е без значение за даване на конкретното разрешение от съда, тъй като наличието на парични средства по дадена банкова сметка не е условие, за да се даде разрешение, а е условие да бъде извършено разрешеното плащане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбата не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като в представеното изложение за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посоченият от жалбоподателя въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, не е обусловил изхода на делото в производството по чл. 23, ал. 4 и ал. 5 ЗОПДИППД и в тази връзка не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.23, ал. 4 ЗОПДИППД съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на ответника в производството по закона, между които е и плащане на публичноправни задължения към държавата, на възнаграждения за положен труд и задължително социално и здравно осигуряване. Разрешението на съда се издава за всеки конкретен случай в случай на невъзможност на ответната страна да заплати съответния разход, което може да се установи както от приетите по делото доказателства, така и от представени от страните в производството по чл.23, ал.5 ЗОПДИППД други доказателства, какъвто е настоящия случай. В случая обстоятелството дали в конкретната банкова сметка има или не парични средства е без значение за даване на конкретното разрешение от съда, тъй като законът не е предвидил като условие да се даде разрешение наличието на парични средства по дадена банкова сметка, до който извод е стигнал въззивният съд в обжалваното определение.
В заключение, тъй като поставеният правен въпрос не е обусловил изхода на спора по искането с правно основание чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД, настоящата инстанция намира, че не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос на въззивното определение.
При този изход на спора, на ответника по частната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение, тъй като от представеното пълномощно е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. е за процесуално представителство пред съда за обезпечителните мерки по гр.д. № 208/2010 г. на Ловешкия окръжен съд за всички инстанции, без да има разграничение на сумите за съответните инстанции, в т.ч. и за касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 304/15.08.2012 г. постановено по в.ч.гр.д. № 381/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 3553 от 28.08.2012 г. на К., ТД [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: