3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 14.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. №789 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Н. Ф. Д. срешу Определение № 650 от 19.10.2012г. по в.ч.гр.д.№ 510/2012г. на Варненския АС. С него е потвърдено определението за прекратяване на производството по гр.д.№ 587/2012г. на Варненския ОС, поради недопустимост на предявения иск по чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение и потвърденото с него определение на окръжния съд. Касаторът поддържа, че за него като член на Сдружение – юридическо лице с нестопанска цел Л.- Варна, е налице правен интерес да проведе иск по чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ, тъй като Общото събрание на дружеството не се е произнесло по жалбата му за отмяна на наложено наказание. Поддържа, че правният интерес произтича от непроизнасянето на ОС, което е мълчалив отказ за отмяна на наказание, което членът на сдружението търпи ефективно. Поради това ищецът сезирал окръжния съд с искане за отмяна на мълчаливия отказ на ОС на сдружението от 09.12.2011г., като вместо него съдът да постанови решение за отмяна на наложеното наказание „изключване за срок от две години от ловната дружина“, поради незаконосъобразност и противоречие с Устава. Позовава се на касационното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по поставения от него правен въпрос: налице ли е правен интерес от предявяването на иска по чл.25,ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, в случаите, в които Общото събрание на сдружението не се е произнесло по подадена жалба на член на сдружението, липсва съдебна практика.
Препис частната касационна жалба не се връчва на насрещната страна-чл.130 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима.
Касаторът е предявил иск по чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ срещу С.-Варна. Изложил е фактически твърдения, че подал жалба до Общото събрание за отмяна на наложеното му наказание „изключване за срок от две години“. По тази жалба ОС не се произнесло на насроченото за 09.12.2011г. заседание. Иска да бъде постановено съдебно решение за отмяна на мълчаливия отказ на ОС от 09.12.2011г. и вместо него да бъде постановено решение с което да бъде отменено наложеното му наказание.
Варненският ОС е приел, че предявеният иск е недопустим. Посочил е, че съгласно чл.22,ал.3 ЗЮЛНЦ, когато Уставът предвижда изключването на члена на сдружението да става по решение на УС, или от друг орган, това решение подлежи на обжалване пред Общото събрание. Уставът на сдружението /чл.23,ал.3/ предвижда наказанието „изключване“ да се налага с решение на УС, което подлежи на обжалване пред ОС и именно това решение подлежи на съдебен контрол. Направен е извод, че след като ищецът твърди, че жалбата му не е била разгледана от Общото събрание, той няма правен интерес да иска отмяна на такъв отказ, поради което не е налице предмет-решение на ОС, което да бъде обжалвано пред съда.
Варненският апелативен съд е потвърдил изводите за недопустимост на иска. Изложил е собствени съображения, че ищецът се позовава на липса на разглеждане и произнасяне по жалбата му от Общото събрание, свикано на 09.12.2011г., а не твърди този орган да е постановил решение за оставяне жалбата без разглеждане, или решение за отхвърлянето й. Обосновал е, че доколкото предмет на конститутивния иск по чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ са решенията на ОС на сдружението, липсата на твърдение за постановен такъв акт води до недопустимост на иска. Мотивирал е, че при непредвидена в закона изрична разпоредба, непроизнасянето на ОС не може да се приравни на решение за отхвърляне на жалбата- на мълчалив отказ.
При така формираните мотиви на въззивния съд, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Посоченият от касатора правен въпрос е неотносим към съображенията във въззивното определение, с които е обоснован изводът за недопустимост на предявения иск.
Варненският АС е приел, че искът е недопустим поради липса на предмет-решение на ОС, към което не може да се приравни мълчалив отказ – непроизнасяне по жалба. Основанието за недопустимост на иска е липса на предмет, по който съдът да се произнесе с конститутивния иск и да отмени решението на ОС, ако е взето в нарушение на закона и устава. Липсата на предмет на обжалване-невзето решение на ОС води и до невъзможност на бъде формулиран петитум по иска по чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ- в настоящия случай касаторът иска съдът да отмени решението на ОС, с което то не се е произнесло по жалбата и вместо него съдът да постанови друго за уважаването на жалбата му срещу изключването. Съдът не разполага с правомощия да замества волята на Общото събрание.
Поради това посоченият от касатора правен въпрос свързан с наличието на правен интерес от воденото на иска по чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ, когато ОС не се произнася по жалба, е неотносим
за изхода на делото и не е обусловил правните изводи на съда.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 650 от 19.10.2012г. по в.ч.гр.д.№ 510/2012г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.