2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
[населено място] 23.06. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №298 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. М. от [населено място], срещу решение от 14.10.2010г., постановено по гр.д.№4174/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която след като е отменено частично решение от 24.08.2007г. по гр.д.№3559/2007г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от А. Ц. Х. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата А. Х. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение частично е отменено първоинстанционното решение и са уважени предявените от А. Ц. Х. искове за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване със заплатени от ищцата и дължими от ответниците наеми, консумирана от тях електроенергия за съответните искови периоди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите, за да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в при противоречива съдебна практика, но не представя такава. Представеното първоинстанционно решение и извадки от въззивни решения, за които няма данни да са влязли в сила. Поради непредставянето на доказателства за наличие на противоречива съдебна практика не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по релевирания правен въпрос дали правилото на чл.55, ал.2 от ЗЗД е приложимо при фактическия състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД, има съдебна практика, изразена в ППВС №1/1979г., в съответствие с която въззивният съд е приел, че въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание, но не и при останалите фактически състави на чл.55, ал.1 от ЗЗД или при фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2010г., постановено по гр.д.№4174/2007г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: