4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
С., 26.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 397/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Мария М. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. С. от САК, срещу определение № 1 562 от 18.08.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 209/2011 г. Със същото се потвърждава определение от 13.12.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 13 състав по гр. д. № 4 021/2010 г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение № 67 от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответникът – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Изложени са доводи и за неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 4 021/2010 г. пред Софийски градски съд е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Мария М. М. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] за установяване недължимост на сумата от 112 723 лв., която сума е предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 200887900401344 на ЧСИ Р. М.. Правния си интерес ищцата обосновава с обстоятелството, че е ипотекарен длъжник по вписана ипотека върху имота на нейния праводател – Методи М. Е., обезпечаващ задължението на кредитополучателя Д. Т. М., който е длъжник на ответника. На основание чл. 118, ал. 1 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, който с определение от 17.11.2010 г. е оставил исковата молба без движение, с указания М. да обоснове „правното си основание за исковата претенция си и правния интерес от водене на делото”. В изпълнение на същите е постъпила молба с вх. № 87 243/03.12.2010 г. от ищеца, с която конкретизира претенцията си, а именно: М. е правоприемник на Методи М. Е., който е ипотекарен длъжник и съдът да признае за установено, че същата не дължи сумата от 112 723 лв. на [фирма] [населено място]. С определение от 13.12.2011 г. СГС е прекратил производство по делото, поради недопустимост на предявения иск – липса на правен интерес. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който с определение № 1 562 от 18.08.2011 г. по ч. гр. д. № 1 209/2011 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил въпросите от съществено значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивния съд. От данните по делото е видно, че процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е свързан най – общо с допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и правния интерес от неговото предявяване. По своята правна същност претенцията по чл. 124, ал. 1 ГПК е установителен иск и предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес. В настоящия случай, ищецът няма парично задължение към ответника, с оглед на което същият не може да иска установяване на недължимостта на сумата от 112 723 лв., произтичаща от договор за банков кредит по линия на ДФ „Земеделие” № 93/02.12.1998 г., сключен между [фирма] [населено място] и Д. Т. М.. Изложени са доводи, че при сключване на договорната ипотека, обезпечаваща вземането на М., праводателят на М. (Методи М. Е.) и В. Е. Т. не са надлежно представлявани пред нотариус Б. Н.. Тези твърдения обаче не обосновават правния интерес от предявяване на установителен иск, тъй като за обявяване нищожност на ипотеката е предвиден друг процесуален ред. Всичко изложено до тук налага извода, че ищецът разполага с друг път на защита, която не може да се осъществи въз основа на предприетите от него процесуални действия до момента.
Представеното от жалбоподателя определение не обосновава наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е постановено при друга фактическа обстановка. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно по всяко време на производството. Същият се преценява за всеки отделен случай, с оглед конкретните данни по делото. В конкретния случай, с оглед данните по делото, правен интерес за ищеца от исканото съдебно установяване за недължимост на сума не е установен. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 161/21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 614/2010 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 363/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 283/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др., с която се е съобразил САС при постановяване на обжалваното определение.
Доколкото правния интерес винаги е конкретен и се преценява само въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на делото факти и обстоятелства, то правилността на тази преценка, по арг. от чл. 281 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по допустимостта на частното касационно обжалване, поради което останалите доводи на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение не могат да бъдат взети предвид. В този смисъл са: определение № 36/19.01.2010 г. по ч. т. д. № 223/2009 г. на ВКС, ІІТО, определение № 423/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 261/2009 г. на ВКС, І ТО, определение № 544/25.09.2009 г. по ч. т. д. № 410/2009 г. на ВКС и др., постановени при действието на новия ГПК.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 562 от 18.08.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 209/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: