О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
[населено място], 27.10.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №759 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелносты чрез синдика М. С. срещу решение №2336/ 27.11.2015г., постановено по т.дело № 1725/2015г. на Софийски апелативен съд, т.о., девети състав, с което е отхвърлен искът за връщане в масата на несъстоятелността на имот ап.№Б17, ет.5 – секция Б и на склад №5, намиращ се партера в секция Б на сградата в степен на завършеност „груб строеж”, построена в УПИ VІІІ-681,682,1379,2979 в кв.7 по плана на [населено място], местност „В. –ВЕЦ С.” като неоснователен. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 и при условията на евентуалност чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по жалбата В. Ю. Г., В. Ю. Г. и М. И. Г. не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Решение № 2336/27.11.2015г.1 постановено по т.дело № 1725/2015г. на САС, с което е потвърдено решението на Пернишкия окръжен съд по т.дело № 413/2014г., с което е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма], в н., сделка, обективирана в нот.акт № 31 т.ІІІ рег.№ 8286 д.№407 от 15.12.2008г.на нот.Ал.Д., по силата на която дружеството е продало на В. Ю. Г., В. Ю. Г. и М. И. Г. правото на строеж за построяване на обект ап.№Б17, намиращ се на ет.5 н секция Б и на склад №5, намиращ се партера в секция Б, на сградата в степен на завършеност „груб строеж”, намираща се в УПИ VІІІ-681,682,1379,2979 в кв.7 по плана на [населено място], местност „В. –ВЕЦ С.”, е влязло в сила. Искът е с правно основание чл.647, т.7 ТЗ , преди изм. ДВ бр.20/2013г.
За да отхвърли искът за връщане на имотите / апартамент и склад/ в масата на несъстоятелността на дружеството [фирма], въззивният съд е съобразил предмета на сделката атакувана с иска по чл.647, т.7 ТЗ, а именно придобиването от ответниците – физически лица на вещното правото на строеж. Към датата на подаване на исковата молба вещното право не съществува, тъй като е било реализирано чрез построяване на сградата в степен на „груб строеж”. Според съда в този случай намира приложение разпоредбата на чл. 57, ал.2 пр.последно ЗЗД и приобретателите по относително недействителната сделка следва да върнат стойността на правото на строеж, от което са се възползвали, а не построените обекти след реализиране на правото на строеж. Съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС – решение № 93/10.07.2014г. по т.дело № 2907/2013г. на ІІт.о.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията за допустимост на касационното обжалвано в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
От посочените пет въпроса / от които първите два имат един смисъл, но са редактирани по различен начин/ релевантен за спора е вторият правен въпрос : Когато към момента на предявяване на иска за попълване на масата на несъстоятелността правото на строеж е изчерпано/ реализирано/ и се трансформира в правото на собственост върху отделни обекти, кое право подлежи на връщане в масата на несъстоятелността – обектът, за който е учредено правото на строеж или стойността на правото на строеж.
По релевантния за спора материалноправен въпрос касаторът поддържа допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с аргумент по въпроса има противоречива съдебна практика обективирана в решение №1907 от 28.09.2015г., постановено по т.д. №406/2015г. на САС и доколкото решение №93 от 10.07.2014г. по т.дело № 2907/2013г. на ІІ т.о. на ВКС се тълкува по различен начин от съдилищата. Действително в решение № 1907/28.09.2015г., постановено по т.д. № 406/2015г. САС е тълкувал решение № 93 по т.дело № 2907/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК в смисъл, че при реализирано право на строеж подлежат на връщане в масата на несъстоятелността на осн. чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД построените обекти. Решение №1907 от 28.09.2015г., постановено по т.д. №406/2015г. обаче няма отбелязване да е влязло в сила, поради което не формира противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формира влязлото в сила решение 1533 от 14.07.2014г., постановено по т.д. № 2565/2012г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение по чл.288 ГПК №654/23.11.2015г., по т.дело № 293/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по отношение на допустимостта на иска по чл.647 ТЗ, когато предмет на сделката е вещно право на строеж, но към датата на предявяване на иска е упражнено, чрез осъществяване на строежа. Производството по иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е прекратено, като подаден от ненадлежна страна в процеса, поради което не може да се приеме, че е налице противоречиво прилагане на решението на ВКС, ТК по т.дело № 2907/2013г. С решение № 93 от 10.07.2014г., постановено по т.дело № 2907/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и по реда на чл.290 ГПК и затова задължително за съдилищата, положителният отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване – за допустимостта на иска по чл.647 ТЗ когато предмет на сделката е вещно право, но същото към датата на предявяване на иска е упражнено / реализирано, е изведен от действието на конститутивните искове. С уважаване на иска правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, в което е било преди тяхното извършване и всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание, арг. от чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Когато правото на строеж не съществува към датата на предявяване на иска, тъй като е упражнено/реализирано на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи стойността на правото на строеж, от което се е възползвал чрез упражняването му, от което произтича и правния интерес от воденото на иска по чл.467 ТЗ. В този случай попълването на масата на несъстоятелността ще се осъществи посредством предявяване на осъдителен иск. Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че решението на ВКС, ТК по тълкуване и приложението на разпоредбите на закона / чл.647 ТЗ, чл.55, ал.1, пр.1 и чл.57, ал.2, пр. последно от ЗЗД/ е ясно, както и какво подлежи на възстановяване от страните по обявена за относително недействителна сделка с предмет вещно право на строеж, реализирано към датата на предявяване на иска по чл.647 ТЗ. Съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. разяснения по приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, основание „ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго, какъвто не е конкретния случай с оглед на установената съдебна практика на ВКС, ТК, ІІ т.о., която се споделя от настоящия състав на ВКС, ТК.
Въззивният съд не се е произнасял по въпросите : Кой е носител на правото на собственост върху отделните имоти, след като е уважен искът по чл.647 и/или чл.648 ТЗ, решението е влязло в сила и е вписано в имотния регистър / въпрос четири/; Как се определя стойността на правото на строеж, което приобритателят по една сделка следва да заплати / въпрос трети/; Как се гарантират правата на кредиторите ако се приеме, че следва да се предяви иск за стойността на правото на строеж, което вече не съществува тъй като е осъществено самото строителство/ въпрос пети/, поради което същите не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – въпросите да са обусловили решаващите изводи на съда за изхода на конкретното дело по предявения осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността – достатъчно основание за недопускане на решението на САС до касационно обжалване, без да е необходимо да се обсъждат сочените допълнителни критерии по т.1 ,т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2336/27.11. 2015г., постановено по в.т.дело № 1725/2015 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу В. Ю. Г., В. Ю. Г. и М. И. Г. за връщане в масата на несъстоятелността на имот ап.№Б17, ет.5 – секция Б и на склад №5, намиращ се партера в секция Б на сградата в степен на завършеност „груб строеж”, построена в УПИ VІІІ-681,682,1379,2979 в кв.7 по плана на [населено място], местност „В. –ВЕЦ С.”, като неоснователен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: