О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 463/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от О.” гр.Ямбол, чрез адвокат А. Я., с вх.№1345/ 16.02.2010 год. на Бургаския апелативен съд, срещу решение №51 от 07.10.2009 год. по в.гр.д.№117/2009 год. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №37 от 15.05.2009 год. по гр.д.№47/2008 год. на Ямболския окръжен съд, с което са били уважени предявените от касатора против „Д. застраховане” АД гр.София: 1/частичен иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 40 00 лв., от общия размер от 57 271.96 лв./неправилно посочен вместо 93 085.49 лв. съобразно мотивите и допуснатото увеличение на общия размер в протокол от 18.02.2009 год. по г.д.№47/2008 год. на Ямболския окръжен съд/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди от застрахователното събитие- пожар във физкултурния салон на училището, ведно със законната лихва от предявяване на иска и 2/иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 6013 лв., мораторна лихва върху главницата от 40 000 лв. Ямболският окръжен съд е приел за недоказано възражението на ответното застрахователно дружество, че пожарът е причинен умишлено от действията на трето лице. С обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд, въз основа на заключението на изслушаната пред него пожаро-техническа експертиза е приел, че пожарът се дължи на умишлени действия на трети неустановени лица, поради което не се обхваща от покрития риск по застрахователната полица- ”индустриален пожар”- клауза „А”, при която огънят следва да е предизвикан и да се разпростира по обективни причини, без намесата на човешка воля. Клаузата „А1”, обхваща умишлен пожар, не е била предмет на настоящия застрахователен договор, поради което предявените искове са отхвърлени.
Касаторът О. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че изводът на въззивния съд за умишлен пожар, каквото събитие не е обхванато от сключената застраховка, е направен в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Заключението на пожаро-техническата експертиза доказва само една работна хипотеза относно авторството на пожара, която ще бъде установена едва в едно бъдещо наказателно производство. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставя въпроса ”при спряно досъдебно производство срещу неизвестен извършител, допустимо ли е гражданският съд да освободи от задължение застрахователя да плати застрахователното обезщетение за увредено имущество по причина, че възникналото застрахователно събитие- пожар е причинено от умишлени действия на физически лице”, чието разрешение ще е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от стрА. активно легитимирА. за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът ЗАД „ДЗИ- Общо застраховане” оспорва касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационнен контрол.
Поставеният правен въпрос за доказателствената стойност на Постановлението за спиране на наказателното производство не представлява общото правно основание за достъп до касация. Той не е обусловил правните изводи на съда, защото Бургаският апелативен съд е направил правните си изводи за причините на пожара, като обстоятелства изключващи настъпването на покрития риск по застрахователната полица -”индустриален пожар”, но само дължащ се на обективни причини, без намесата на човешка воля, въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, включително и изслушаната по делото пожаро-техническа експертиза. Свободната преценка на доказателствата е изключена само относно факти, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда/ чл.300 ГПК, чл.222 ГПК, отм./. Със задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ последиците от престъпното деяние, се ползва само присъдата, а не и постановленията на органите на предварителното производство. Още повече, че в случая предмет на доказване от касатора-ищец е настъпването на застрахователното събитие – възникване на пожар по обективни причини, без намесата на човешка воля, а не авторството на пожара, което единствено би се установило в наказателното прпоизводство.
На второ място, не е налице и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото касаторът въобще не е мотивирал значимостта на произнасянето по поставения въпрос за развитие на правото. Основанието за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК съдържа две предпоставки в кумулативна даденост- разрешаването на правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. При това трайно установена е съдебната практика, че постановленията на органите на предварителното производство, не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №51 от 07.10.2009 год. по в.гр.д.№117/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: