2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
гр.София, 30.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 753 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 04.07.2012г. по гр.д.№443/2012г., с което Градски съд София е оставил без уважение молба за изманение на решение в частта му за разноските.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържат че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде намален размера на присъдените с решението разноски.
Ответницата Д. И. Й. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
С решение от 11.05.2012г. по гр.д.№443/2012г. Градски съд София, като е отменил частично първоинстанционното решение, е уважил предявените от Д. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лева разноски за производството пред въззивната инстанция.
С молба от 15.06.2012г. [фирма] е поискала съдът да измени постановеното решение в частта му досежно присъдените разноски, като бъде присъден минимален размер на адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение въззивният съд, с оглед направеното искане, е приел, че молбата е неоснователна. Изложил е съображения, за това, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК страната може да направи до приключване на устните състезания по спора, а не и с искане по реда на чл.248 ГПК.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд е приложил точно закона, а се е съобразил и с практиката на ВКС, отразена и в цитираното от него определение от 24.03.2011г. по гр.д.№271/2010г. І т.о. на ВКС. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможност по искане на страните, съдът да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, когато същите не са присъдени, въпреки че са поискани, или когато техния размер е неправилно определен. В случая не е направено такова искане от частния жалбоподател, а се претендира по реда на това производство намаляване на заплатеното от страната – ищец адвокатско възнаграждение, което е присъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК. Правилно е прието, че пропускът на страната да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК до приключване на устните състезания в съдебно заседание на 07.03.2012г., за което е била редовно призована, не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК, поради което молбата за изменение на решението в частта му за разноските, правилно е оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.07.2012г. по гр.д.№443/2012г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: