4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 819
С. 08.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 209/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. И. от [населено място], приподписана от адвокат 3. П. срещу въззивно решение № 1101 от 8.12.2011 г. по гр. дело № 965/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 660 от 26.09.2011 г. по гр.д. № 2788/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. П. И. срещу Областна дирекция на МВР, [населено място] обективно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“ наложено със заповед № 137 от 17.03.2011 г. на директора на О. дирекция на МВР, [населено място] и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „системен оператор в група „Регистрация и отчет на ППС“ в сектор „Полиция“.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателката въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос засягащ прилагането и по-конкретно преценката за наличие на злоупотреба с доверието на работодателя, редът и критериите по които следва да стане това, който въпрос от една страна е свързан с точното прилагане на разпоредбите на КТ, а от друга е решаван противоречиво от съдилищата. Изложени са съображения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът Областна дирекция на МВР, [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който да е налице критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от С. П. срещу ОД на МВР, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ Пернишкият окръжен съд е приел, че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна, тъй като посоченото в нея нарушение съставлява злоупотреба с доверието на работодателя. Посоченото фактическо основание, а именно че на 3, 4, 10, 12, 17 и 19 януари 2011 г. същата изпълнявайки длъжността „системен оператор“ е нарушила реда за събиране, отчитане и финансов контрол на постъпващите суми, събирани с квитанция по Тарифа № 4, като е допуснала извършването на услуги, без да е отчетена сума в размер на 78 лв. е установено. Приел е, че ищцата е имала задължение да събира такси за извършените услуги, както и че е извършвала услуги, но не е отчитала постъпилите суми. Въз основа на това е извел изводът, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя и акатуваната заповед, с която е наложено дисциплинарно уволнение е законосъобразна.
В изложение за допускане на касационно обжалване не е поставен въпрос от материалноправно или процесуалноправно естество, който да е обусловил изводите на съда за отхвърляне на исковете. Липсата на формулиран въпрос не дава възможност на касационната инстанция да извърши селекция по критериите визирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК, на които жалбоподателката се е позовала. Поставеният в изложението въпрос е относно извършената от съда преценка, че работодателят е доказал посоченото в заповедта основание за дисциплинарно уволнениезлоупотреба с доверието на работодателя не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а касае обосноваността на изводи на въззивния съд по съществото на спора. Необосноваността е основание за касационно обжалване по чл.281, т.З ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Преценката от касационната инстанция за допустимост на касационното обжалване се извършва въз основа на изложените от жалбоподателката доводи във връзка с правните изводи на въззивния съд, досежно съобразяването с практиката и закона, но не и с оглед приетата фактическа обстановка по делото и обосноваността на изводите на съда, чието решение се обжалва. Жалбоподателката е длъжна да изложи ясна и точна формулировка на поставения правен въпрос, който е от значение за изхода на делото. Посоченото в изложението във връзка с изясняване на понятието материалноправен и процесуалноправен въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване. Цитираната съдебна практика във връзка със законността на дисциплинарното уволнение, с оглед твърденията за липса на доказателства за умисъл и за вина не дава основание да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Практиката на Върховния касационен съд е уеднаквена с решения, постановени на основание чл.291 ГПК- решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г. на IV г.о.; решение № 55 от 5.04.2012 на IV г.о.; решение № 232 от 18.05.2012 г. по гр.д. № 41/2010 г. на IV г.о.. В тях е прието, че да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо деянието да е умишлено, да цели извличане на облага или от него работодателят да е претърпял имуществени вреди. От характеристиката на трудовоправната връзка следва, че по нея се предполага отношение на лоялност между страните. Когато това отношение е накърнено, работникът злоупотребява с неговото доверие. Злоупотреба е налице при преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но такава е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие. Това е възможно и при неумишлено поведение на работника, когато в резултат на неполагане на дължима грижа последният засегне съществено интересите на работодателя. В случая приетото от въззивния съд, че жалбоподателката, като не е отчитала постъпилите суми за извършени услуги, за които е издавала квитанции е злоупотребила с доверието на работодателя не влиза в противоречие със задължителната практика.
Не е налице и посоченото в изложението основание по чл.280, ал.1,т.З ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.190, ал.1,т.4 КТ е дефинирано в задължителната практика на ВКС. Жалбоподателката не е обосновала необходимостта от нейната промяна, а формалното позоваване на посочената правна норма не дава основание въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивния решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд,
състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1101 от 8.12.2011 г. по гр. дело № 965/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
Осъжда С. П. И. от [населено място], кв. Проучване, [жилищен адрес] ап.П да заплати на Областна дирекция на МВР, [населено място], [улица] направените разноски за касационната инстанция в размер на 120 /сто и двадесет/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: