О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 03.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 743 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. К. против решение № 257 от 08.10.2008г., постановено по гр.д. № 527 по описа за 2003г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 255/24.03.2003г., постановено по гр.д. № 276/2003г. на Пернишки РС. С последното е отхвърлен предявеният иск от В. З. К. и касатора К. В. К. против И. В. С. , К. В. А. , М. П. А., Р. П. А., Е. П. М. за установяване по отношение на ответниците на границата между имотите, собственост на ищците от два дка в м. Рибарица в землището на с. С., община П. и съседния имот, собственост на ответниците №.
За да постанови това решение, въззивният съд в изпълнение на указанията, дадени с определението по ч.гр.д. № 395/2002г. на ВКС, ІІ гр.о. е приел, че предявеният иск е такъв по чл. 109а от ЗС и по същество го е отхвърлил, защото ищците не могат да се лигитимират като собственици на имота към настоящия момент, чийто граница искат да бъде установена, защото с решение № 134/25.10.1994г., т.3, постановено по заявление № 1551/1992т. на наследници на В. М. К. е възстановено правото на собственост на земеделски имот “други” от 2 дка /без граници/, като е отбелязано, че имота не е показан на терена. Със следващо решение № 653/15.08.2002г. е отразено, че имота не може да бъде възстановен, защото е издадена за част от него скица на друго лице и поради наличие на спор за материално право.
В касационната жалба се навежда оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в не обсъждане на всички събрани доказателства и конкретно решение № 346//16.05.2006г. на Пернишки РС по адм.д. № 1881/2005г. по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което е отменено решение № 8*3г. на ОСЗГ и вместо това е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 2 дка в м.”Рибарското в землището на с. С..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба и изложението към нея основен материално правен въпрос е нарушил ли е съда съществени процесуални правила, изразяващи се в не обсъждане на всички събрани доказателства по делото. Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този процесуален въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Р № 81/10.03.2008г. по гр.д. № 1559/06г.V гр.о., Р 889/ 27.10.2008г. І гр.о., Р № 931/03.10.2008г. по гр.д. № 6382/2007г.ІІІ гр.о. Р № 1073/01.10.2008г.по гр.д. № 3068/2007г. V гр.о., всички на гражданска колегия. Във всички тях касационната инстанция е приела, че не са обсъдени доказателствата по отделно и в съвкупност съгласно изискването на чл. 188 от ГПК. Изложеното се квалифицира като основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касация К. В. А. оспорва основателността на касационната жалба не взема становище по допускането до касационно обжалване.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос, касаещ необходимостта съдът да обсъди всички доказателства по делото е по приложението на чл. 188 от ГПК. Въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства – решенията на ПК и е приел, че иска е неоснователен. Този извод не противоречи на съдебната практика. На обсъждане подлежат относимите доказателства към предмета на спора. По иск по чл. 109а от ЗС се установяват граници на неурегулиран имот само към настоящия момент, а с разгледаните от съда решения на ПК, респективно ОСЗГ не е възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост на ищците, защото границите не са посочени в първото решение №134/25.10.1994г., както изисква чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в първоначалната му редакция, действаща към момента на постановяване на решението, а второто № 817/23.10.2003г. на ОСЗГ освен, че няма граници, не е придружено и със скица, както изисква нормата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията към същия момент. Действително с решение № 346//16.05.2006г. на Пернишки РС по адм.д. № 1881/2005г. по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ е отменено решение № 8*3г. на ОСЗГ и вместо това е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 2 дка в м.”Рибарското в землището на с. С.. Въз основа на това решение, ОСЗГ следва да издаде решение по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в което да индивидуализира имота по картата на възстановената собственост със сегашните му граници и приложи скица към него. Това в хода на производството не се установява да е сторено.
ОСЗГ е констатирала че между страните има спор за материално право между страните, но предявеният иск е квалифициран от ВКС с определението по гр.д. № 395/2002г. като такъв по чл. 109а от ЗС и като такъв е разгледан от съдилищата по същество.становяването на границите на имотите, които се възстановяват в съществуващи реални граници се уточняват по реда, предвиден в чл. 18д, ал.4-8 от ППЗСПЗЗ по административен ред и се определят от картата на възстановената собственост, както за имотите в урбанизираните територии, границите на имотите се определят от кадастралната карта и ПУП.
По тези съображения, въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката по чл. 188 от ГПК, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 257 от 08.10.2008г., постановено по гр.д. № 527 по описа за 2003г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. В. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: