Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
София, 01.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 166/2015г.
Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., К. В. Г., А. В. Т., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р. М. Н., Й. К. Д., С. Г. К., Е. М. Л., В. Д. И. чрез пълномощник адв. К. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 182 от 09.07.2013 г. по гр. дело № 780/2012 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 312 от 15.06.2012 г. по гр. дело № 3840/2011 г. на Районен съд – Перник. Твърди се, че е налице нов факт и писмени доказателства, с които молителите не са били в състояние да се снабдят своевременно пред въззивната инстанция. Сочи се още, че с решение № 5/18.03.2014 г. по гр. д. № 4916/2013 г. на Районен съд – Перник била прогласена нищожността на решение № 04000/29.06.1999 г. на ОСЗ-гр. П., на което било основано влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска.
Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд с доводи, че е недопустимо, поради отпаднала допустимост на производството.
Ответниците по молбата А. М. Т., К. Г. Л. и С. М. п. оспорват същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение на Окръжен съд – Перник е потвърдено решение № 312 от 15.06.2012 г. по гр. дело № 3840/2011 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от настоящите молители срещу ответниците по молбата за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС П. Л. М., П. Л. Я., А. Л. А., Л. Л. Н., М. Л. М. и М. Л. М. са били собственици на основание давностно владение на земеделски имот – нива от 1 дка, който е част от имот с площ от 3 дка/подробно описан/.
Съгласно разпоредбата чл.303,ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.3 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Тази хипотеза визира обусловеност на решението от задължителната сила на съдебно решение или административен акт по преюдициален въпрос. При отмяната на такива актове отпада основата, върху която се базира атакуваното решение.
В разглеждания случай молителите се позовават на решение на Пернишкия районен съд по адм.д.№ 4916/2013г. /потвърдено с решение от 31.07.2014г. по к.адм.д.№500/2014г. на Административен съд – Перник/, с което е прогласено за нищожно решение № 04000 от 29.06.1999г. на ОСЗ-П. по заявление по преписка ,вх.№ 02115/1992г. на наследници на П. Л. М., с което на същите се възстановява 0.166 дка, м.”Л.”, имот № 005005 по картата на землището на [населено място] и нива 0.869 дка, имот № 006016 по картата на землището на [населено място]. Твърдят, че решението на ОСЗ установявало наличие на спор за материално право между страните, на което са основани решаващите мотиви на атакуваното решение. След като е обявено за нищожно, е налице хипотезата на чл.303,т.3 ГПК, тъй като е отпаднал правният интерес от предявения от настоящите молители иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Не са налице предпоставките на чл.303,ал.1 т.1 и т.3 ГПК. С атакуваното решение е прието, че имотът, предмет на иска, е заявен по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване с твърдение, че бил притежаван от техните наследодатели, което сочи на спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Прието е след анализ на събраните доказателства, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на обобществяването на твърдяното основание давност. В преценката си за допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, съдът не се е основал на решение от 29.06.1999г. на ОСЗ, а на обстоятелството, че и двете страни са поискали от ОСЗ да им бъде възстановена собствеността върху имота. Изрично е посочено, че това решение няма значение за обстоятелството, кой е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Валидността на решението на ОСЗ е без значение за допустимостта на предявения иск и за наличието на спор между страните за материално право – правото на собственост към минал момент. Следователно последващото обявяване на решението на ОСЗ за нищожно по съдебен ред е ирелевантно за разрешения вещноправен спор. Не се касае за обусловеност на атакуваното решение от задължителната сила на административен акт, който е отменен впоследствие. Не се касае и за новоткритодоказателство или обстоятелство от съществено значение за делото. След като атакуваното решение не е основано на посоченото решение на ОСЗ, обявяването му нищожно няма значение за изхода на спора и не обосновава приложение хипотезите на чл.303,ал.1, т.1 или т.3 ГПК.
Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303,ал.1 ГПК, установени по надлежния ред. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производствмото и приложените доказателства, на ответницата по молбата А. М. Т. трябва се присъдят разноски в размер на 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., К. В. Г., А. В. Т., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р. М. Н., Й. К. Д., С. Г. К., Е. М. Л., В. Д. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 182 от 09.07.2013 г. по гр. дело № 780/2012 г. на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., К. В. Г., А. В. Т., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р. М. Н., Й. К. Д., С. Г. К., Е. М. Л., В. Д. И. да заплатят на А. М. Т. разноски за производството по чл.307 ГПК в размер на 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: