О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 10.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2199 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на застрахователно дружество [фирма] срещу решение № 193 от 14.06.2016г. по в.т.д. № 265/2016г. на Апелативен съд П., с което след отмяна на решение № 470 от 16.12.2015г. по т.д. № 9/2015г. на Окръжен съд Стара Загора в отхвърлителните му части, касаторът е осъден да заплати на Д. С. сумата над 80 000 лв. до 130 000 лв., както и на И. С. и на Т. С.-Н. сумите над 60 000 лв. до 130 000 лв. за всеки един от тях , на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, станало на 08.07.2014г., причинило смъртта на Л. С..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответниците считат, че касационната жалба е неоснователна, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Претендират разноски – 3100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение от И. С., като се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата а процесуалното представителства на Д. С. и на Т. С..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е изходил от възрастта на загиналия, общественото му положение, както и отношенията между пострадалия и неговите близки. Като ориентир е взел предвид и съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент- 08.07.2014г. като израз на конкретните икономически условия на живот. Установено по делото е, че починалият бил интелигентен и жизнен човек, който работел и се грижел за семейството си. При новината за смъртта му близките му се почувствали много зле, плачели, дистанцирали се от околните и променили начина си на живот. При отчитане на причиненото увреждане, в резултат на което е настъпила смъртта на Л. С., обстоятелствата, че той е бил здрав и жизнен човек, стожер на семейството, въззивният съд е счел, че справедливият размер обезщетение за нанесените вреди е в размер на 150 000 лева за всеки един от ищците, от които са приспаднати заплатените от ответника на всеки ищците суми от по 20 000 лева след завеждане на исковата молба, като претенциите на всеки от ищците са уважени за 130 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; /2/ Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един от тях при определяне на размера на обезщетението? Твърди си, че решението е постановено в противоречие с решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I ТО, решение № 78/07.05.2013г. по т.д. № 490/2012г. на ВКС, II ТО и ППВС № 4/1968г.; /3/ Следва ли и доколко (в каква степен) съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя да съобрази нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“ и конкретните икономически условия/икономическа обстановка?- твърди се, че поставеният въпрос е решен в противоречие с решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II ТО, решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II ТО, решение № 207/03.09.2013г. по т.д. №207/2011г. на ВКС, II ТО, решение № 27/12.04.2015г. по т.д.№457/2014г. на ВКС, II ТО, решение № 73/27.05.2014г. по т.д.№ 3343/2013г. на ВКС, II ТО.
Настоящият състав на ВКС намира, че въпреки, че и трети формулирани въпроса, като обуславящи изхода на спора, покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация, тъй като същото е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. Решаващият състав е отчел всички относими за определяне на справедливия размер на обезщетенията обстоятелства, вкл. и допълнителния критерий – застрахователните лимити. Определянето на конкретните размери по всяко дело зависи от установените по него релевантни факти, които са различни, от където произтича и разликата в обезщетенията, присъждани по делата.
С оглед изхода на спора на делото, на И. С. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 3100 лева –заплатено адвокатско възнаграждение от 3100 лева, а на адв. Ж. С. З. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуалното представителство на Д. Г. С. и Т. Л. С. при условията на чл.38, ал.1 ЗА в размер общо на 3495 лева, определено съобразно чл.36, ал.2 ЗА вр. с чл.9, ал.3 на Наредба № 1/ 09.07.2004г. на ВАС /редакцията към момента на упълномощаването и представянето на отговора на касационната жалба/ и обжалваемия интерес пред ВКС.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 от 14.06.2016г. по в.т.д. № 256/2016г. на Апелативен съд П..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на И. Л. С., ЕГН [ЕГН], направи по делото разноски в размер на 3100 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Ж. С. З., ЕГН [ЕГН], адвокатско възнаграждение в размер на 3495 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.