О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 82
гр. София, 14.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1289 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Й. Н., в качеството му на пълномощник на Т. С. К. срещу определение №254 от 25.01.2019 г. по в.гр.д.№260/2018 г. на САС, с което е отхвърлена молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските и осъждане на ответника да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ пред първата и въззивната инстанция.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му и присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата – „ЗД ЕИГ Ре” ЕАД не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., тъй като не са представени доказателства за тежкото материално състояние на ищцата, а всяка уговорка за оказване на безплатна адвокатска помощ при отсъствие на предпоставките по чл.38, ал.1 от ЗАдв., не поражда права за договорилите се и задължение за третото лице ответник.
Определението е неправилно.
Съгласно възприетото разрешение в постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК, споделяно изцяло и от настоящия състав, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1 от ЗАдв., представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в производство по чл.248 от ГПК, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
От друга страна разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 /Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, вр. чл.2, ал.4 от визираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес, адвокатско възнаграждение се дължи за всяка инстанция в размерите, посочени в чл.7, ал.2, т.1-т.7. Т.е. анализът на визираните законови текстове води до несъмнен извод, че в хипотезите по чл.38, ал.1 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение за всяка една инстанция, в която е оказал безплатна правна помощ и съдействие, в предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери, съобразно уважената/отхвърлената част от исковете, като заплащането на това възнаграждение се дължи от другата страна.
В процесния случай оспорване на твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ и за наличие на материална затрудненост на ищцата не е направено от другата страна, респективно съставът на САС не е следвало служебно да осъществява такава преценка. В този смисъл и тъй като в случая адвокат Д. Й. Н. е осъществил безплатна адвокатска помощ на ищцата и в производството пред първата инстанция, и в производството пред въззивния съд, и с оглед изхода на спора по делото, на посочения адвокат се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция и за производството пред САС, в размера посочен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., съобразно уважената част от иска или сума в размер на още 420 лв. за първата инстанция и сума в размер на 1250 лв. за въззивното производство.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а въззивното решение – измени в частта за разноските, като на адвокат Д. Й. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер още 420 лв. за първата инстанция и в размер на 1250 лв. за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №254 от 25.01.2019 г. по в.гр.д.№260/2018 г. на САС, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение №2612 от 09.11.2018 г. по в.гр.д.№260/2018 г. на САС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЗД ЕИГ Ре” ЕАД[ЕИК] да заплати на адвокат Д. Й. Н. [ЕГН] от САК на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от още 420 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Т. С. К. в производството пред първоинстанционния съд и сумата от 1250 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Т. С. К. в производството пред въззивната инстанция.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.