1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София 14.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3719/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Пловдив,представлявана от кмета И.Т.,чрез пълномощника юриск.Д.П. против въззивно решение № 830/ 25.06.2019 г. по гр.д.№ 987/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1164/ 25.03.2019 г. по гр.д.№ 16752/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са уважени обективно съединените искове предявените от Т. Г. Д. против Община Пловдив за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № 18ОА 2387/ 05.10.2018 г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ ,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност“оперативен дежурен“ и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода от 06.10.2018 г.- 06.04.2019 г. в размер на 3364,50 лв.,ведно със законната лихва от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и чл.280,ал.2,пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: 1.Задължително ли е в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ освен посочване на липсващите качества на служителя и прояви в работата, да се съдържат мотиви за кои точно задължения и от коя точно длъжностна характеристика и по отношение на коя длъжност служителят не притежава необходимите качества ; 2.Следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да вземе становище по всички релевирани от страните доводи и възражения, включително по изложения в хода на процеса довод във въззивната жалба относно значението на употребения израз за място на работа в заповедта за уволнение „дейност 282 ОМП,поддържане на запаси и мощности“; 3. Трябва ли изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат съществено значение за спора /релевантни факти/ да съответстват на събраните по делото доказателства.Позовава се на противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
По основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се твърди, че интерпретацията на доказателствата по делото е неправилна,което е довело и до неправилни правни изводи.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Т. Г. Д., подаден чрез пълномощника му адв.Н.П., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е установил, че след като е възстановен на работа от съда, Д. реално не е бил назначен на същата длъжност и на същото работно място, което е заемал преди уволнението му от 2015 г. Със Заповед №18ОА1280/07.06.2018 г. на Зам.кмета на Общината е разпоредено до получаване на достъп на Д. до класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“, но не повече от 45 календарни дни за 2018 г., същият да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика за длъжността „оперативен дежурен“ в отдел „Обществен ред и управление при кризи“. В уволнителната заповед от 05.10.2019 г. е записано, че служителят е уволнен от длъжността „оперативен дежурен“ с място на работа в „дейност 282 ОМП, поддържане на запаси и мощности“ /каквато длъжност реално не е заемал и на която не е бил възстановен/, тъй като не притежава необходимите професионални качества за ефективно изпълнение на работата, която му е възложена.Съобразявайки се с постоянната практика на ВКС съдът е приел,че уволнителната заповед не съдържа мотиви за това кои точно задължения и от коя длъжностна характеристика и по отношение на коя длъжност служителят не притежава необходимите качества, като се има предвид, че към момента на констатациите уволненият не е работил на длъжността, на която е възстановен от съда и от която е бил уволнен за трети път.Съдът е обсъдил обстоятелствата посочени в уволнителната заповед,а именно,че на 05.06.2018 г. Д. демонстративно е напуснал срещата без да каже нещо, от което е направен извод за нежеланието му за комуникация с колеги и началници; на 06.06.2018 г. до 16,30 ч. Д. не е изпълнил разпореждането да се яви пред началник отдел ОР и УК за даване на указания и инструктаж; на 07.06.2018 г. Д. се държал непристойно, шумно и арогантно във фоайето на сградата с което пречил на работния процес и уронил престижа на администрацията пред посетителите; на 07.06.2018 г. Д. отказал да изпълни заповедта на кмета да заеме обособеното за него работно място; на 13.06.2018 г. Д. не е изпълнил поставената му задача да изготви определена справка на компютър, а е представил същата само ръкописно, с което е показал липса на компютърни умения и е приел, че в нея не се съдържат мотиви относно това за кои задължения от длъжностната характеристика служителят няма качества, за какъв период от време е показана тази липса, което да обосновава уволнителното основание на чл.328,ал.1,т.5 КТ и от което да се направи извода, че е налице т.н. трайна безвиновна невъзможност като обективно и трайно състояние, което да се е проявило в продължителен период от време.За да приеме,че уволнението е незаконосъобразно и да отмени заповедта съдът е взел предвид,че последната не е мотивирана и работодателят не е доказал законосъобразността на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.С оглед уважаването на главния иск съдът е уважил и акцесорните искове по чл.344,ал.1,т.2 КТ и т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. И трите поставени въпроса са неотносими към решаващия извод на въззивната инстанция ,а именно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение служителят не е заемал длъжността, на която е бил възстановен по предишното му уволнение. Това се отнася най-вече до първия поставен въпрос, тъй като порокът на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е заложен още в действията на работодателят при изпълнение на предходното съдебно решение, с което служителят е бил възстановен на работа.
Втория и третия от поставените процесуално – правни въпроси имат общотеоретичен характер и не могат да се отнесат към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Те са зададени, генерализирайки правомощията на въззивната инстанция за преценка на събраните доказателства. Иска се касационният съд да даде правни отговори на въпроси, които многократно са били предмет на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, а и законодателят ясно е регламентирал задълженията на въззивния съд да извърши собствена обоснована преценка на събраните доказателства и да се произнесе с мотивиран съдебен акт, което задължение е съобразено от въззивния съд. В случая решаващ е изводът ,че прекратяването на трудовото правоотношение касае длъжност,която ищецът реално не е заемал и на която не е бил възстановен след предходното уволнение. Предвид липсата на конкретизация, настоящия състав намира, че формулираните въпроси изразяват единствено несъгласието на касатора с правните изводи на съда, обективирани в решението. Ето защо въпросите притежават правната характеристика на касационни основания – оплаквания по същество на спора, които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в закона съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се преценява дали са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК не е налице. Очевидната неправилност /наред с евентуалната нищожност или недопустимост/ е самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Освен изложеното следва да бъде посочено ,че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/,разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ар.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, изводите на съда относно неправилното приложение от страна на работодателя на основанието по чл.328,ал.1,т.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение изцяло съответстват на събраните по делото доказателства.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника направените и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 830/ 25.06.2019 г.постановено по гр.д.№ 987/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504 да заплати на Т. Г. Д.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: