4
гр. д. № 1537/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 82
София, 02.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 1537/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. С. против определение № 10 от 06.01.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 797/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 629/26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 234/2016 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, с което е върната исковата му молба с вх. № 431/18.04.2016 г., по която е образувано гражданското дело.
В подадената частна жалба и допълнителните молби на Д. М. С. се поддържат твърденията и становището му, заявени в исковата молба и се иска спорът да бъде разрешен по същество.
С разпореждане от 23.03.2017 г. Софийски окръжен съд е назначил адв. А. за процесуален представител на ищеца на основание чл. 26, ал. 2 Закона за правната помощ /ЗПрП/. В изпълнение на дадените указания адв. А. е приложила изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулирани въпроси.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 234/2016 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин е образувано по искова молба с вх. № 431/18.04.2016 г. на Д. М. С. против [община], Г. Ю., сина му И. Ю. и снаха му, в която твърди, че е наследник и собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], който общината е …” продала с лъжа и по регулация” на ответника Г. Ю.. С разпореждане от 20.04.2016 г. първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, като изрично е указал, че при неизпълнението на дадените указания исковата молба ще бъде върната. Ищецът е редовно уведомен на 10.05.2016 г. и в срока за изпълнение с молба от 12.05.2016 г. е поискал освобождаването му от внасяне на държавни такси и разноски и назначаване на служебен защитник. Районен съд е оставил без уважение исканията на С. за освобождаване от такси и разноски и предоставяне на правна помощ. Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба и актът на първоинстанционния съд е потвърден с определение от 22.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 387/2016 г. на Софийски окръжен съд.
След осъществяването на тези процесуални действия първоинстанционният съд с разпореждане от 26.08.2016 г. отново е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като е предупредил ищеца за последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. С. е уведомен редовно, в срок е поискал продължаване на срока, което е било уважено от първата инстанция. В дадения срок ищецът е подал молба, в която отново не е конкретизирал обстоятелствената част на исковата молба, не е индивидуализирал спорния имот и вида на търсената защита. Въз основа на това районен съд – Елин Пелин е приел, че дадените указания на основание е чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 3 ГПК за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон, не са изпълнени.
С определение № 629 от 26.10.2016 г. е разпоредил на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК да се върне исковата молба на подателя.
В обжалваното определение № 10/06.01.2017 г. по ч. гр. д. № 797/2016 г. въззивният съд е проследил изложените обстоятелства. Софийски окръжен съд изрично е посочил, че в подадените по делото молби ищецът единствено е преповтарял твърденията си от исковата молба, без дори да посочи трите имена на ответниците, точните им адреси, без да е индивидуализирал имота, чието връщана претендира, без да сочи в чие владение се намира, както и не е представил необходимата писмена документация. При тези данни е счел, че в изпълнение на служебните си задължения да следи за редовността на исковата молба, първоинстанционният правилно е върнал исковата молба.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани въпроси, свързани с необходимостта от допускане на правна помощ и задължението на съда да разреши правния спор, така че да не се стигне до отказ от правосъдие. Повдигнатите въпроси, макар да са общозначими при разрешаването на гражданскоправни спорове, не са предмет на настоящото производство. В случая въпросът, обусловил решаващата воля на въззвиния съд, е налице ли са предпоставките за връщането на подадената от касатора искова молба, предвид неизпълнението на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности и привеждането й в съответствие с чл. 127 ГПК. Правилно и обосновано долните инстанции са посочили, че това изискване на процесуалния закон е свързано с необходимостта от уточняване на конкретните обстоятелства по повдигнатия правен спор и с изясняване искането на ищеца, за да се гарантира както неговото правото на защита, така и това на ответника.
В допълнение настоящият съдебен състав, констатира, че от приложени писмени доказателства към молбата за „уточнение на иска” от 12.05.2016 г., се установява само, че касаторът е водил дело срещу същите ответници, с твърдението че неправилно част от придобитият от наследодателката му имот, който е бил заснет в кадастралния план от 1930 г. с пл. № 121 и за която част е отреден съсобствен парцел ІІІ – 119, 120,121, не е бил заснет в изработения през 1981 г. кадастрален план. В него съсобствения парцел ІІІ е заснет като един имот с пл. № 91, за който е опреден с регулационния план парцел VІ-91 и записан на Г. Ю.. В кадастралния план от 1981 г. неправилно не са били заснети вътрешните материализирани граници по имотите, за които е бил отреден парцел ІІІ по предходния план.
Ясното посочване на обстоятелствата, на които се основава иска и вида на търсената защита, както и индивидуализацията на имота, предмет на вещен иск, в случая е необходимо както за редовността на исковата молба, така и за преценка дали спор със същия предмет и между същите страни не е бил вече разрешен с влязло в сила решение.
На следващо място поставените от процесуалния защитник на касатора въпроси не могат да бъдат определени като общо основание за допускане на касационна проверка. Те са от значение за преценката необходимо ли е допускане на правна помощ на Д. М. С. за защита на претендираните му права, което е било предмет на различно производство (определение от 19.05.2016 г. по гр.д. № 234/2016 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин, потвърдено с определение № 566/22.06.2016 г. по ч.гр.д. № 387/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд) и са неотносими към разрешения от съда с обжалваното определение процесуален въпрос за редовността на исковата молба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г. о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 10/06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 797/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: