О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№82
С., 20.02. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 591 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Р. Д. и И. Б. Д. чрез пълномощника им адвокат О. П. против решение № 16739 от 11.09.2014 г. /с посочена в акта дата от 8.09.2014 г./, постановено по гр.д. № 1199 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав, с което е потвърдено решение от 13.10.2011 г. по гр.д. № 4365/2009 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав в частта за отхвърляне на предявените от К. Р. Д. и И. Б. Д. против Л. С. А. искове с правно основание чл.109 ЗС за премахване частите от жилищната сграда и пристройка към нея, откъм северната й страна, построени в поземлен имот № 686, кв.22 по плана на [населено място], които части се намират на по-малко от три метра разстояние от поземлен имот № 691, за който е отреден УПИ VІ-691, кв.22 по плана на [населено място].
Ответникът по касационната жалба Л. С. А. е подала писмен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли е основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че ищците са собственици на УПИ VІ-691, кв.22 по плана на [населено място], [населено място], а ответницата – на съседния УПИ V-686. В имота на ответницата е извършено строителство на жилищна сграда въз основа на одобрени проекти от 27.01.1978 г. и издаден от СГНС Позволителен билет за строеж № 028/27.01.1978 г., както и Протокол за определяне на строителна линия и определено ниво от 27.02.1978 г. Със съдебно решение от 01.VIII.1994 г. по описа на СГС, II-Б с-в. по гр.д.№ 144/94 г., с което страните са обвързани, е признато за установено на основание чл.32, ал.1, т.2 З., че имотната граница между имот пл.№ 691 и пл.№ 686, кв.22 по плана на [населено място] минава по линия „Б-В“ на скица 4 изготвена от в.л. Р., К., Л. и подписана от съда, която е неразделна част от решението. Въз основа на решението, съгласно заповед № РД-09-10/28.02.92 г. на Кмета на СГС и Протокол на С. при ТОА „П.“ № 64/15.11.94 г., на основание чл.32, ал.1, т.2 З. е одобрено попълване на кадастралната основа за имоти пл.№ 691 и 686 кв.22 по плана на [населено място] според съдебното решение, но не е променена регулацията. Съдът е обсъдил експертните заключения, проследяващи кадастралното заснемане и регулационното отреждане за имотите, както и мнението на вещите лица, че сградата е на необходимото отстояние от регулационната линия и особеното мнение на едно от вещите лица, основано на тезата, че преценката за отстоянието следва да се извърши според имотната граница определена с решението по чл.32, ал.1, т.2 З., която минава непосредствено до сградата. При така възприетите факти по делото, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния /че при осъщественото от ответницата строителство не са допуснати твърдяните от ищците нарушения на нормативните изисквания за отстояния, предвидени както в действащата към момента на извършването му Наредба № 5 за правила и норми за Т. /обн.ДВ бр.69/02.09.77 г./, така и в сега действащото законодателство, тъй като и сградата и пристройката към нея се намират на необходимото отстояние от вътрешната регулационната линия с имота на ищците и предвид обстоятелството, че освен нарушено отстояние, други твърдения за посегателство на правото им на собственост на съседния имот ищците не са изложили, вкл. и с оглед твърденията им за незаконност на извършеното строителство и нищожност на строителните книжа, то искът по чл.109 ЗС e неоснователен/ и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК.
Обсъдени са и са приети за неоснователни твърденията във въззивната жалба, свързани със съобразяване с ТР № 31/84 г. от 06.02.85 г. на ОСГК на ВС, както и че преценката за спазване на нормативно установените отстояния до притежавания от тях имот, следва да се извърши с оглед влязлото в сила решение от 01.08.1994 г. на СГС, ІІ-Б с-в., с което е уважен предявения от тях иск с правно основание чл.32, ал.1, т.2 З. /отм./ и попълнената въз основа на него вярна имотна граница между имот п.№ 691 и имот пл.№ 686, тъй като регулацията не е променена, а съгласно разпоредбите на З. и Наредба № 5 за правила и норми по Т., които са били в сила към момента на изграждането на жилищната сграда /през 1978 г./, както и по сега действащите разпоредби на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ, нормативно установеното отстояние е от регулационната линия.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение, поради необосновани фактически изводи и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – съдът не е преценил законността на строителството в съответствие с ТР № 31/8 4г. от 06.02.85 г. на ОСГК на ВС и чл.56, ал.3 З. /отм./ и не е преценил действието на § 6, ал.2 и § 8, ал.1 ПР ЗУТ, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК подробно са изложени твърденията на касаторите за нарушенията на материалния и процесуалния закон и на практиката на ВС. Поддържа се, че няма нова практика по решаването на този казус и са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и т.4 касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е приложимо когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая подробно развитите съображения на касаторите касаят изцяло наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които могат да бъдат разгледани едва при постановяване на касационно решение по чл.293 ГПК, но липсва формулирана правен въпрос относим към хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нито такъв може да бъде уточнен от изложеното в касационната жалба и изложението към нея.
При липса на правен въпрос спрямо който да се прецени наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, то атакуваното въззивно решение не следва да се допусне с касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на Л. С. А. направените по повод обжалването разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат И. Б. за подаване отговор на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16739 от 11.09.2014 г. /с посочена в акта дата от 8.09.2014 г./, постановено по гр.д. № 1199 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав.
ОСЪЖДА К. Р. Д., ЕГН [ЕГН] и И. Б. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [населено място], [улица] да заплатят на Л. С. А., [населено място], [населено място], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: