Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. София, 21.06.2018 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Стоименова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1040/2018 година.
Производството е по чл. 73, ал.3 ЗЧСИ
Образувано е по жалба на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) против решение от 09.11.2017 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2017 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители ,с което по реда на чл.70 ал.1 от ЗЧСИ е частично е уважено искането на Съвета за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител М. П. ,рег.№ 851 с район на действие СГС, за три от общо пет отделно посочени нарушения, допуснати по десет броя проверени на случаен принцип изпълнителни дела в неговата кантора .Дисциплинарният състав , след като е приел за извършени три нарушения, с решението е определил наказание глоби по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ за всяко от нарушенията по отделно, в размер на 1000лв за първото нарушение , в размер на 400 лева за второто и в размер на 1000 лева за третото нарушение .
Жалбоподателят изтъква единствено явна несправедливост на наложеното наказание ,като не обжалва решението в останалата част . Оплакването е, че размера на наказанието не е съобразен със системния характер на нарушенията,а предходно наложени на същия ЧСИ наказания от същия вид не са постигнали целта си,т.е не е отчетено дисциплинарното минало.В жалбата се сочат допълнително обстоятелства ,че срещу ЧСИ М. П. има образувани 40 дисциплинарни производства.
Ответникът по жалбата ЧСИ М. Н. П. я оспорва ,заявил е становище чрез представляващия го адв. М.. Касае се по- скоро за пропуски, а не за нарушения,но съдебният изпълнител не обжалва наложеното му наказание и приема решението за законосъобразно. Не са настъпили неблагоприятни последици за страните по нито едно от проверените десет дела . Неоснователно се изтъкват други дисциплинарни дела и производства , които още са висящи , а по тези, които са приключили е налагано наказание глоба в размер на 5000 лева , но за други по вид нарушения. Претендира разноски.
Министерство на правосъдието,чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р., оспорва жалбата като неоснователна.Претендира разноски .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания по чл. 73 ЗЧСИ и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Производството по дисциплинарно дело № 9/2017г.е образувано по искане на СКЧСИ за налагане на наказание по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ в размер на 10 000 лева ,за допуснати пет нарушения от ЧСИ М. Н. П. по проверени изпълнителни дела ,приложени по преписката , а именно изп.д. № 3549/2015г, №3283/2015г, №3291/2015г, №3681/2015г,3774/2015г ,№3728/2015г, №3601/2015г, №3756/2015г, №3532/2015г и 3629/2015г.
Изтъкнатите нарушения от вносителя са както следва
1. В поканите за доброволно изпълнение (ПДИ) не се съобщават конкретно наложените запори и възбрани ,не се съобщават допълнително наложените запори и възбрани при преминава от един изпълнителен способ към друг – нарушение на чл. 248 ГПК , като поканата не отговаря на утвърдения образец по наредба №7/22.02.2008г
2. Образуват се дела срещу длъжници ,живеещи или със седалище и адр. на управление извън района на СГС .
3. Изпращат се запорни съобщения до всички банки ,или до изрично посочените от взискателя , които в някои случаи са предплатени , а в други – не. Начисляват се само реално наложените .По делата липсват изпратените запорни съобщения ,така и отговорите по чл. 508 ГПК (това нарушение от фактическа страна е посочено в т.4)
4.Делата не са номерирани или са номерирани с молив ,хронологията е объркана , нарушение на чл. 16 от наредба №4/2006г за служебния архив , нарушение на чл. 44 от Етичния кодекс
5. В кориците на делата не се прилагат преводните нареждания- нито за постъпилите плащания, нито за извършените – нарушение на чл. 48, ал.2, изр. последно от Етичния кодекс.
Копия от проверените дела са приложени по дисциплинарното дело и обсъдени в решението.В становището си в хода на дисциплинарното производство ЧСИ М. П. е оспорвал извършването на всички нарушения, от които дисциплинарния състав е приел за извършени само три : по т.1, по т.4 (частично) и по т.5 от искането.
Обстоятелството,че са извършени тези нарушения не се оспорва между страните в настоящето производство.Извън предмета на спора е и законосъобразността на вида наложено наказание – парична глоба. Жалбоподателят поддържа единствено че същото е явно несправедливо , поради занижаване .
Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт , от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима
Жалбата е неоснователна. Искането на КЧСИ за завишаване размера на наложеното наказание глоба е немотивирано в поддържаната насока. Жалбоподателят по същество не оспорва решението на дисциплинсарния състав в частта с която се приема , че нарушение по т.2 от искането не е извършено , а по т.3 от искането нарушението не е посочено ясно в доклада от проверката ,нито в самото искане, както от данните по приложените изпълнителни дела не се доказва да е извършено нарушение . В обжалваното решение мотивирано е посочено, че вмененото нарушение по т.4 от искането касае деловодната работа и изискванията към служебния архив на ЧСИ, като при констатирано нарушение на Наредба №4/06.02.2006г провереният съдебен изпълнител следва да бъде санкциониран за неупражнен контрол, т.е не се касае за по- тежко нарушение ,вкл. за нарушение на Етичния кодекс, както е поддържано с искането.Естеството на констатираното нарушение правилно е обусловило извода за глоба в размер на 500лв.,като по-висок размер на санкцията би накърнил принципа на съразмерност.
За установените две нарушения по т.1 и т.5 от искането дисциплинарният състав е констатирал, че нарушенията се наблюдават по проверените изпълнителни дела и не са еднократни. Те не са и маловажни,но обосновано е изтъкнато че не са настъпили вреди последици. По отношение размера на наложеното наказание глоба в минимални размери за всяко от нарушенията е посочено ,че като резултат от тях се затруднява проверката и контрола ,като при нарушението по т.1 от искането дисциплинарният състав е обосновал наличието му ( а не размера на глобата при санкционирането му) с обстоятелството ,че не се касае за изолиран случай. Липса на уведомяване на длъжника в ПДИ за запорите и възбраните се наблюдават при повечето от проверените дела .
При повечето от проверените и цитирани в решението изпълнителни дела ,ЧСИ М. П. действително не е оформял поканите за доброволно изпълнение(ПДИ) съгласно чл.428 ал.2 ГПК,не е посочвал на длъжника наложените запори и възбрани и не е съобщавал допълнително наложените такива,с което е допуснато нарушение ,санкционирано с наказание глоба в размер на 1000 лева. Също така, по делата липсват приложени преводните нареждания за постъпили или извършени плащания , което не дава възможност за проследяване при плащането на таксите,както и на задълженията по делото.Нарушението е квалифицирано по чл. 48,ал.2 от Етичния кодекс и също е санкционирано с глоба в размер на 1000 лева .
При така установените и преценени по тежест три нарушения, оспорваната в жалбата разлика в размера на глобата над сумата 2500 лева до поддържания от жалбоподателя размер на глоба от 10 000 лева за всички вменени нарушения , поначало не свидетелства за явна несправедливостна наказанието по смисъла на закона. Дисциплинарният състав е отчел обстоятелството, че на ЧСИ П. са налагани и други наказания , но в случая не е поддържано от вносителя , не е доказано в хода на дисциплинарното производство ,не са ангажирани доказателства и в настоящето производство , че съдебния изпълнител е бил вече санкциониран за същите нарушения и въпреки това продължава да ги допуска. Ето защо не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че в този размер глобите няма да постигнат целта си ЧСИ П. да не допуска подобни нарушения в практиката си занапред.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
Ответникът ЧСИ претендира разноски, установени в размер на 600 лева за адвокатска защита , които му се дължат и следва да се присъдят .
На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на МП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид горното , Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.11.2017 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2017 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители ,с което по реда на чл.70 ал.1 от ЗЧСИ е частично е уважено искането на Съвета на КЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител М. П. ,рег.№ 851 с район на действие СГС за „глоба” в размер на общо 2500 лева .
Осъжда Камарата на частните съдебни изпълнители ,гр. София да заплати на Частен съдебен изпълнител М. Н. П. , рег.№ 851 с район на действие СГС, сумата 600 лева разноски по делото, а на Министерство на правосъдието на РБ да заплати сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за явяване по делото .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: