О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№82
София, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3069 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. К., А. Г. Н. и Г. Н. К. чрез пълномощника им адвокат П. А. против решение № 140 от 18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 154 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 1935 от 4.12.2018 г. по гр.д. № 1747/2018 г. на Районен съд-Русе за уважаване на предявените от М. С. М., С. С. М., Т. С. К. и Х. С. М. против А. Г. Н. и Г. Н. К. установителен иск за собственост и против М. В. К. ревандикационен иск по отношение на недвижим имот, представляващ полска култура с площ от 8.996 дка в местността „Ува Т.“ в землището на [населено място], [община], с № ** по картата на възстановената собственост, за отмяна на констативен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 9.11.2016 г. на нотариус рег. № * в частта, с която е удостоверено правото на собственост върху този имот в полза на А. Г. Н. и Г. Н. К..
М. С. М., С. С. М., Т. С. К. и Х. С. М. са подали чрез пълномощника си адвокат А. К. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 23/23.09.1996 г. на С. М. Х., починал на 15.07.2003 г., чиито наследници са ищците и които продължили да отдават имота под аренда на А. Н. като земеделски производител. Последният се е снабдил с констативен нотариален акт № *, том *, рег. № **, дело № * от 9.11.2016 г. на нотариус рег. № * за собственост по давностно владение на 20 поземлени имота, сред които е и процесния и с договор за покупко-продажба по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2016 г. на нотариус № * прехвърлил собствеността на М. В. С., който с договор от 18.07.2017 г. ги отдал под наем на А. Н. в качеството му на представляващ ЕТ „Деметра-Атанас Нейков“. Счел е за установено и че в период от 10 години преди снабдяването си с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка, Н. като земеделски производител е обработвал процесния имот като в целия период в заявления по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ е декларирал, че правното основание за ползване е договор за наем. Направен е извод, че посочените изявления изключват наличието на субективния елемент от фактическия състав на владението – намерението да се свои вещта, поради което и А. Н. не е придобил имота по давност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали правен въпрос спрямо, който да се прецени налице ли е основание за допускане на касационно обжалване, а само бланкетно са заявили, че съдът се е произнесъл необосновано по съществен материално правен въпрос на основание чл.68, ал.1 и чл.108 ЗС в нарушение на същите и на чл.235, ал.2 и чл.229, ал.1, т.5 ГПК, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правен въпрос не може да бъде уточнен и от доводите в касационната жалба, които изцяло касаят касационни основания по чл.281, т.3 ГПК – обосноваността на фактическите изводи на съда и спазване изискването на чл.235, ал.2 ГПК за обсъждане на всички доказателства и доводи на страните.
Формално е и позоваването на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, доколкото не е посочен извод на съда, който според касатора е очевидно неправилен. Настоящия състав на ВКС не намира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали основният извод на съда, а именно, че след като А. Н. е демонстрирал пред трети лица, че ползва имота въз основа на правно основание /договор за наем/, то същия не е придобил имота по давност. Този извод е направен в съответствие с практиката на ВКС, че за да бъде владението годно да породи последиците на придобивна давност следва да се докажат както обективния и субективния елемент на самото владение /упражняване на фактическа власт с намерение за своене/, така и допълнителните характеристики на владението, което следва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В случая демонстрирането пред трети лица, че за А. Н. е налице правно основание да осъществява фактическа власт върху имота, означава, че дори на същия да се признае качеството владелец, то владението е било скрито, а след като липсва признака явност на владението, то и придобивна давност не тече.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на М. С. М., С. С. М., Т. С. К. и Х. С. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. К. по договор за правна защита и съдействие от 30.05.2019 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 154 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], А. Г. Н., ЕГН [ЕГН] и Г. Н. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [община], [улица] да заплатят на М. С. М., ЕГН [ЕГН], С. С. М., ЕГН [ЕГН], Т. С. К., ЕГН [ЕГН] и Х. С. М., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. К. разноски за настоящото производство в размер на 1000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: