ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Nо 82
София , 29.02.2012 година
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 81/2012 година,и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл.286 ал.1 т.3 ГПК.
М. П. Т., П. К. С. и И. Б. И., и тримата от [населено място] чрез адв.М.Д. – АК В. обжалват и искат да се отмени Разпореждане Nо 11 404 от 14.12.2011 г. по гр.възз. д. Nо 1551/2011 година на ОС –Варна , с което е върната касационна жалба вх. Nо 40455/12.12.2011 година срещу Решение Nо 1236 от 31.10.2011 година по гр.д.Nо 1551/2011 година ОС- Варна, поради необжалваемост на въззивното решение на основание чл. 280 ал.2 ГПК Поддържа се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалните правила, доколкото към изискванията по чл. 280 ал.2 ГПК са приложими измененията с ДВ. бр.100/ 2010 година , цената на иска, по който е постановено въззивното решение следва да се съобрази с чл. 69 ГПК, а не с чл. 55 ал.1 б.”а” и б.”б” ГПК/ отм./, както е възприел администриращия касационната жалба съд.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане, окръжният съд действайки в правомощията по чл. 285 ГПК е върнал касационна жалба , подадена срещу въззивно Решение Nо 1236 от 02.11.2011 година по гр.д.Nо 1551/2011 година ОС- Варна, след като е приел, че въззивното решение е необжалваемо на основание чл. 280 ал.2 ГПК, след като цената на разгледания иск, изчислена по правилата на закона към момента на подаването му- чл. 55 ал.1 б.”а” и б.”б” ГПК / отм./ е под 5000 лв.
Обжалваното определение е валидно,процесуално допустимо и правилно.Не е допуснато нарушение по приложението на чл.286 ал.1 т.3 във вр. с чл.285 ГПК.
С разпоредбите на действащият ГПК администриращите функции на съда при хипотезите на обжалване на съдебен акт на въззивната инстанция са възложени изцяло на същата. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК, когато се обжалва произнесено от въззивната инстанция съдебно решение , то обжалването на този акт пред касационния съд може да бъде допуснато само при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ последната алинея в редакцията на текста изменение с ДВ. бр. 100/2010 година /
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , е приложена според точния смисъл на закона , като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр.100/2010 година и цената на иска следва да се цени при изискване за минимален праг на материалния интерес от 5000 лв. / хиляда лева/.
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията след 21.12.2010 година респ. – до 1000 лв. / хиляда лева/ , в редакцията до изменението.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ал.1 т.2 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право . Когато данните по делото за данъчната оценка на имота сочат , че към датата на образуване на касационното производството същата е под 5000 лв. респ. под 1000 лв. ако е подадена преди изменението , то следва , че разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК се приложена според точния смисъл на закона.
Правилно , при данните по делото е прието , че цената на заявения на 12. 04. 2006 година ревандикационен иск, произнесен с обжалваното въззивно решение, на недвижим имот – реална част от 585 кв.м. от ПИ * по ПНИ на[жк]м.”Б. –ю.” [населено място], целият с площ от 600 кв.м. под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв.Това безспорно е така след като цената на иска към завеждане на делото ,изчислена по правилата на действащата разпоредба на основание чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ и определена от самите ищци, като цена на иска, е 2 500 лв. – ? от данъчна оценка 6 140 лв. по Удостоверение Nо 1524/ 05.05.2006 година на [община] и 4% върху облигационната претенция по чл. 59 ЗЗД.
Неоснователно с частната жалба се поддържа теза , че „заварени производства” по см. на § 25 от ПЗР на ЗИС ГПК следва да се считат образуваните искови производства. Систематичното тълкуване на текста на чл. 280 ал.2 ГПК в глава „касационно обжалване „ налага извод , че законодателят има предвид висящите пред ВКС производства по касационни жалби срещу въззивни решения по граждански/ респ. търговски/ дела, а не по принцип висящи искови производства. Искането , след като именно цената на иска е критерий за допустимост на обжалването , същата да се изчисли по правилата на чл. 69 ГПК, е неоснователно, след като е недопустимо на правилата на новия процесуален закон да се придаде обратно действие.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА Разпореждане Nо 11404 от 14.12.2011 г. по гр.възз. д. Nо 1551/2011 година на ОС –Варна , с което е върната касационна жалба на М. П. Т., П. К. С. и И. Б. И., и тримата от [населено място] , подадена чрез адв.М.Д. – АК В. вх. Nо 40455/12.12.2011 година срещу Решение Nо 1236 от 31.10.2011 година по гр.д.Nо 1551/2011 година ОС- Варна, поради необжалваемост на въззивното решение на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: