3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
[населено място], 3.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 55 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТПК „Родина” [населено място], представлявана от председателя К. М., против определение № 159 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 451/2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба като процесуално недопустима против въззивно решени от 05.11.2010 г. по гр.д. № 76/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд и е прекратено производството пред ВКС.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на всеки един от предявените при условията на обективно и субективно съединение искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е под 5 000 лв., касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Жалбоподателят поддържа, че с оглед характера на предявените искове при условията на субективно съединяване на девет физически лица срещу касатора, цената на исковете по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД следва да се определи като се сумират всички претенции на ищците, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се отнася само до обективното съединяване на исковете, поради което цената на иска е над 5 000 лв. и касационната жалба се явява допустима.
Оплакването е неоснователно.
В случая са предявени общо осемнадесет обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, представляващи обезщетения за ползване без основание от ответната кооперация на процесния недвижим имот ведно със лихвата за забава за всяка една от главниците. Тези искове са уважени в различни размери, съобразно наследствената квота на всеки един от ищците като правоприемници на общия им наследодател, т.е. всеки един от тях в отделно производство може да претендира дължимото обезщетение съобразно своята квота. Всеки един от така предявените искове е отделен – със самостоятелно правно основание и размер. В случая възможността за субективното съединяване и наличието на връзка между исковете е без значение за допустимостта на касационното обжалване, която се преценява за всеки един иск поотделно с оглед неговия обжалваем интерес, както правилно е приел съставът на ВКС в обжалваното определение и тъй като всеки един от субективно и обективно съединените искове е под 5 000 лв., то и касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки един от субективно и обективно съединените искове за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума/ и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 159 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 451/2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :