О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр.София, 03.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1060/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на З. В., И. В., Г. В., със съдебен адрес [населено място], общ.Д., А. А. П., Х. Х. Р. от [населено място] и Х. М. И., Ф. Р. С. и С. Р. С. от [населено място], общ.Д. против решение №68/12.07.2011 год. по гр.дело № 148/2011 год. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 215 от 28.04.2011 год. по гр.дело № 1382/2010 год. на Силистренски районен съд и е допусната делба на четири земеделски имота, в землището на [населено място], а по отношение на земеделския имот, представляващ нива от 25 дка в землището на същото село, м.”Ю.”, искът за делба е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото считат, че въпросът – следва ли да се цени и приема направено възражение за придобивна давност в съдебно заседание, без такова да е направено в срока по чл.131 ГПК, има значение за точното прилагане на закона. Касаторите са посочили и „материалноправен въпрос – на кого е собственост процесния недвижим имот и следва ли да бъде допуснат до делба”, като по този въпрос цитират съдебна практика, според която „едно лице не може да се позовава на придобивна давност, ако валидно е придобило един недвижим имот, в който смисъл е и решение № 80/25.06.1965 год. по гр.дело № 58/1965 год. на ОСГК, Постановление № 6/27.12.1974 год. на Пленума на ВС…, както и решение № 216 от 05.04.2002 год. на ВКС по гр.дело № 657/2001 год. на І ГО, решение № 239/29.05.1966 год. по гр.дело № 91/1996 год., решение № 508/29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год. на ВКС І ГО”.
Ответникът по касационната жалба В. Х. П. от [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение изцяло – както в частта, с която е допусната делба на процесните земеделски земи, така и в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на нива от 25 дка, въззивният съд е споделил правните изводи за основателност на възражението на ответника, за придобито изключително право, въз основа на давностно владение, считано от 1996 год. до предявяване на иска за делба – през 2010 год. Соченият от касаторите процесуалноправен въпрос, изразяващ се в значението на отговора на исковата молба, по смисъла на чл.131 ГПК и последиците от неподаването му в срок /чл.133 ГПК/ няма значение за изхода на спора. Възражението на ответника за придобити изключителни права върху процесната нива от 25 дка, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност представлява защитно средство, т.е. представлява процесуално действие, осигуряващо материалноправната му защита, което не се включва в преклузията на чл.133 ГПК и нейната правна последица от неподаването на отговора по чл.131 ГПК не се обхваща от съдържанието му, регламентирано в ал.2 на същата процесуална норма. Затова сочения от касаторите правен въпрос ще намери своя отговор при разглеждането на касационната жалба по същество на оплакванията в нея, по реда на чл.290, ал.1 ГПК, но само ако са налице предпоставките за допускането й до касационен контрол, каквито не са налице по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В този смисъл цитираната от касаторите съдебна практика е неотносима, както към сочения от тях процесуален въпрос, така и към сочения материалноправен въпрос, който има значение за правилността на обжалваното решение и възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, при обсъждане на събраните по делото доказателства, но не е от значение по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в различните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/, които се разглеждат в производството по чл.290, ал.1 ГПК, а не в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 68/12.07.2011 год. по гр.дело № 148/2011 год. на Силистренския окръжен съд, по касационната жалба на З. В., И. В., Г. В., Х. М. И., Ф. Р. С. и С. Р. С., всички от [населено място], общ.Д. и А. А. П. и Х. Х. Р., от [населено място], с вх.№ 1589/15.08.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/